— Ще видим — каза тя.
И се отправи към вратата в дъното, смятайки очевидно, че е безполезно да излиза по тайната стълба, след като е сигурна, че е сама.
Рьоне мина пред нея и скоро двамата се озоваха в дюкянчето на парфюмериста.
— Ти ми беше обещал нови помади за ръцете и за устните, Рьоне. Ето че зимата настъпи, а ти знаеш, че кожата ми е много чувствителна към студа.
— Помислил съм вече за това, ваше величество, ще ви ги донеса утре.
— Не идвай преди девет-десет часа вечерта. Утре ще ходя на изповед.
— Добре, ваше величество, ще бъда в Лувъра в девет часа.
— Баронеса дьо Сов има красиви ръце и красиви устни — каза с безразличен тон Катерина. — Какви помади употребява тя?
— За ръцете ли?
— Да, първо за ръцете.
— Помада с хелиотроп.
— А за устните?
— За устните ще й приготвя ново червило, което съм изнамерил и от което мислех да донеса утре по една кутия на ваше величество и на нея.
Катерина остана за миг замислена.
— Наистина тя е хубаво създание — продължи тя, сякаш отговаряйки на някаква своя тайна мисъл — и в тази страст на беарнеца към нея няма нищо чудно.
— И главното, тя е предана на ваше величество или поне на мен така ми се струва.
Катерина се усмихна и сви рамене.
— Нима е възможно — каза тя, — когато една жена обича, да бъде предана на другиго освен на любимия си? Ти си й приготвил любовно питие, Рьоне.
— Кълна ви се, че не съм, ваше величество.
— Добре, да не говорим повече за това. Покажи ми това ново червило, за което ми спомена и което трябва да направи устните й още по-свежи и по-розови.
Рьоне се приближи до една полица и показа на Катерина шест сребърни кутийки с еднаква, форма, тоест кръгли, наредени една до друга.
— Ето единственото любовно питие, което тя ми поиска — каза Рьоне. — Наистина, както забеляза ваше величество, аз го приготвих специално за нея. Защото тя има такива изящни и нежни устни, че се напукват и от слънцето, и от вятъра.
Катерина отвори едната кутийка — тя съдържаше най-прелъстителния червен крем.
— Рьоне — каза кралицата-майка, — дай ми крема за ръце, ще го взема със себе си.
Рьоне се отдалечи със свещта, за да потърси в един специален шкаф крема, който бе му поискала кралицата. Но той се обърна достатъчно бързо и видя как Катерина с рязко движение взе една от кутийките и я скри под наметката си. Понеже беше вече свикнал с тези похищения на кралицата-майка, той не прояви неблагоразумието да покаже, че е забелязал нещо. Така че като й подаде искания крем за ръце, завит в кесийка с лилии, той каза само:
— Заповядайте, ваше величество.
— Благодаря, Рьоне — отговори Катерина. После, след като помълча, добави:
— Занеси това червило на баронеса дьо Сов не по-рано от осем-десет дни. Искам първа да го опитам.
И тя се накани да излезе.
— Ваше величество желае ли да я придружа? — запита Рьоне.
— Само до моста — отговори Катерина. — Там ме чака моята свита с носилка.
Двамата излязоха. На ъгъла на улица Барийри четирима благородници на коне и носилка без герб чакаха Катерина.
Щом се върна у дома си, първата работа на Рьоне беше да преброи кутийките с червило. Една липсваше.
Глава 21
Апартаментът на баронеса дьо Сов
Катерина не се беше излъгала. Анри бе подновил навиците си и всяка вечер ходеше при баронеса дьо Сов. Отначало той отиваше там съвсем тайно, но постепенно подозрителността му намаля, той пренебрегна предпазливостта и Катерина скоро успя да установи, че Маргьорит само по име продължаваше да е наварска кралица, докато всъщност баронеса дьо Сов беше истинската съпруга.
Ние бяхме казали две думи в началото на нашия разказ за апартамента на баронеса дьо Сов. Но вратата, отворена от Дариол за наварския крал, се затваряше херметически зад него, така че този апартамент, сцена на тайната любов на беарнеца, всъщност ни е напълно непознат.
Той не се отличаваше от помещенията, които принцовете приготвят за гостите си в дворците, където живеят, за да им са подръка. То беше по-малко и по-неудобно от някои жилища в града. Както вече е известно, намираше се на първия етаж, почти над покоите на Анри, и вратата извеждаше към коридор, който се осветяваше от готически прозорец с малки четвъртити стъкла в оловни рамки, така че дори през най-хубавите дни на годината оттам проникваше съвсем слаба светлина. През зимата след три часа следобед трябваше да се пали лампа, която и зиме, и лете се пълнеше с еднакво количество масло, гасеше се към десет часа вечерта и откакто беше дошла зимата, създаваше по-голяма сигурност за двамата влюбени.