Малко преддверие, тапицирано с копринена дамаска на големи жълти цветя, приемна в синьо кадифе, спалня с легло с колони и завеса от вишнев сатен, както и огледало в сребърна рамка и две картини, изобразяващи любовта на Венера и Адонис — такова беше жилището (днес бихме казали гнездото) на очарователната придворна дама на кралица Катерина Медичи.
Внимателният наблюдател би забелязал още срещу тоалетката с всичките й принадлежности в един мрачен ъгъл на тази стая вратичка, водеща към своего рода молитвена, където на малък подиум беше поставено молитвено столче. В тази молитвена на стената бяха окачени сякаш за изкупление на двете митологически картини, за които вече споменахме, три или четири произведения с най-набожни сюжети. Между тези картини бяха закачени на позлатени гвоздеи дамски оръжия, защото в тази епоха на подмолни интриги жените носеха оръжие като мъжете и не рядко си служеха така ловко с него, както иде.
Тази вечер, на другия ден след описаните сцени у метр Рьоне, баронеса дьо Сов седеше на една софа в спалнята си и говореше на Анри за своите опасения и за своята любов, доказвайки му ги с предаността, която тя беше проявила през онази забележителна нощ, последвала Вартоломеевата, и която, както си спомняме, Анри беше прекарал при жена си.
Анри, от своя страна, й благодареше за всичко. Баронеса дьо Сов беше очарователна тази вечер в своя прост пеньоар от батиста, Анри по-влюбен от когато и да било.
Но въпреки че Анри беше действително влюбен, той беше угрижен. От своя страна баронеса дьо Сов, която бе приела с цялото си сърце тази любов, заповядана й в началото от Катерина, следеше внимателно Анри, за да разбере по очите му дали е съгласен с думите й.
— Бъдете откровен, Анри — казваше баронеса дьо Сов, — когато прекарахте нощта в будоара на нейно величество наварската кралица с господин дьо Ла Мол в краката ви, не съжалявахте ли, че този достоен благородник се намира между вас и спалнята на кралицата?
— Да, съжалявах, скъпа приятелко — каза Анри, — защото знаех, че трябва непременно да мина през тази стая, за да дойда тук, където се чувствувам така добре, където съм толкова щастлив в този миг.
Баронеса дьо Сов се усмихна.
— И не сте ли се връщали там оттогава?
— Не, освен в случаите, когато съм ви казвал.
— И никога няма да отидете, без да ми кажете, нали?
— Никога.
— Ще се закълнете ли?
— Да, разбира се, ако бях още хугенот, но…
— Но какво?
— Но католическата религия, чиито догми изучавам в този момент, ми забранява да се кълна.
— Лъжец! — каза баронеса дьо Сов и поклати глава.
— Ами ако аз, Шарлот, ви запитам, вие ще отговорите ли на моите въпроси? — запита Анри.
— Разбира се — отговори младата жена. — Аз нямам какво да крия от вас.
— Добре тогава, обяснете ми един път завинаги, как така след упоритата съпротива преди моята женитба вие изведнъж станахте по-благосклонна към мен, недодялания беарнец, смешния провинциалист, премного бедния владетел, който не може да поддържа блясъка на своята корона?
— Анри — каза Шарлот, — вие ме карате да разгадая загадката, която от три хиляди години се мъчат да открият философите от всички страни. Анри, никога не питайте една жена защо ви обича. Задоволете се с въпроса: „Обичате ли ме?“
— Обичате ли ме, Шарлот? — запита Анри.
— Обичам ви — отговори баронеса дьо Сов с очарователна усмивка, като отпусна красивата си ръка в ръката на своя любим.
Анри я задържа.
— Но — каза той, продължавайки своята мисъл защо не можех да отгатна загадката, която философите напразно търсят от три хиляди години, защо не можех да я открия поне по отношение на вас, Шарлот?
Баронеса дьо Сов поруменя.
— Вие ме обичате — продължи Анри, — следователно аз няма какво повече да ви искам и съм най-щастливият човек на света, но вие сама знаете, на щастието винаги липсва нещо. Адам сред рая не е бил напълно щастлив и е отхапал онази злополучна ябълка, вселила в нас непреодолимото любопитство, което ни кара цял живот да тичаме подир неизвестното. Кажете ми, скъпа приятелко, за да ми помогнете да намеря това, което търся, кралица Катерина ли ви заповяда в началото да ме обичате?
— Анри — прекъсна го баронеса дьо Сов, — говорете тихо, когато споменавате кралицата-майка.
— О! — каза Анри така свободно и уверено, че дори баронеса дьо Сов се излъга. — По-рано можех да не й се доверявам, на тази чудесна майка, когато още не се разбирахме, но сега, след като съм мъж на дъщеря й…
— Мъж на нейно величество Маргьорит! — възкликна поруменяла от ревност Шарлот.
— Сега пък вие говорете тихо — каза Анри. — Сега, когато съм мъж на нейната дъщеря, ние сме най-добрите приятели на света. Какво искаха от мен? Струва ми се, да стана католик. Е добре, осени ме благодат и със застъпничеството на свети Вартоломей аз станах католик. И ние си живеем в семейството като добри братя, истински християни.