— А кралица Маргьорит?
— Кралица Маргьорит — каза Анри — е брънката, която ни свързва всички.
— Но вие ми казахте, Анри, че наварската кралица била великодушна към мен, защото съм проявила преданост към нея. Ако сте ми казали истината, ако великодушието, заради което аз й дължа голяма признателност, е истинско, това е връзка, която лесно може да се разкъса. Вие не можете да се уповавате на нея, защото никой не вярва особено във вашата мнима близост.
— И все пак аз се уповавам на нея и от три месеца спя спокойно на тази възглавница.
— В такъв случай, Анри — извика баронеса дьо Сов, — вие сте ме лъгали и нейно величество Маргьорит е действително ваша жена.
Анри се усмихна.
— Внимавайте, Анри — каза баронеса дьо Сов, — тези ваши усмивки ме вбесяват. И макар че сте крал, от време на време ме обхваща жестоко желание да ви издера очите.
— Така — каза Анри, — ето че тази мнима близост успя да ви измами, щом има моменти, когато, макар че аз съм крал, вие искате да ми издерете очите, вярвайки, че тя съществува.
— Анри, Анри, струва ми се, че само бог знае какво мислите.
— Аз мисля, скъпа приятелко, че отначало Катерина ви е казала да ме обичате, а после вашето сърце ви е заповядало същото. И когато тези два гласа ви говорят, вие слушате само гласа на сърцето си. Сега аз също ви обичам, и то с цялата си душа. Затова, ако имах тайни, не бих ви ги доверил, за да не ви изложа, разбира се… Защото приятелството на кралицата е изменчиво. То е приятелство на тъща.
Но не това искаше да узнае Шарлот. На нея й се струваше, че завесата между нея и любимия й, която ставаше все по-плътна, когато тя искаше да проникне в глъбините на сърцето му, се превръщаше в истинска стена, която ги разделяше. Тя почувства как сълзи изпълниха очите й при този отговор и понеже в същия миг прозвъни десет часа, каза:
— Ваше величество, вече е време да си почина. Утре трябва да се явя при кралицата-майка много рано.
— Вие ме пъдите тази вечер, скъпа приятелко!
— Анри, аз съм тъжна. А понеже съм тъжна, ще ви се сторя неприветлива; ако ви се сторя неприветлива, няма да ме обичате. Както виждате, по-добре е да си отидете.
— Добре — каза Анри, — ще си отида, щом искате, Шарлот. Само че, триста дяволи, ще ми окажете ли благоволението да присъствам на вашия тоалет?
— Ваше величество, няма ли да накарате така кралица Маргьорит да ви чака?
— Шарлот — отговори Анри сериозно, — нали се бяхме разбрали никога да не говорим за наварската кралица, а тази вечер, струва ми се, говорихме само за нея.
Баронеса дьо Сов въздъхна и седна пред тоалетката си. Анри взе един стол, дръпна го до стола на любимата си, застана на коляно върху него и се облакъти на облегалката.
— Хайде — каза той, — моя малка Шарлот, искам да видя как ще се нагласите, за да станете красива, красива за мен, каквото и да разправяте. Боже мой, колко много дреболии, парфюми, пудри, шишенца, кутийки с благовония.
— Изглеждат много — каза с въздишка Шарлот, — а всъщност са твърде малко, щом с всичките тези неща не съм намерила средство да царувам сама в сърцето на ваше величество.
— Хайде — каза Анри, — да не се задълбаваме в политика. Каква е тази малка изящна четчица? Да не би да е за веждите на моя олимпийски Юпитер?
— Да, ваше величество — отговори усмихнато баронеса дьо Сов, — вие отгатнахте от пръв поглед.
— А това малко гребло от слонова кост?
— То е, за да се разделят на път косите.
— А тази прелестна сребърна кутийка с гравиран капак?
— О, изпрати ми я Рьоне, ваше величество. Това е едно знаменито червило, което той ми обещава от много време, за да станат по-гладки устните ми, които ваше величество има добрината понякога да намира така нежни.
И Анри, сякаш за да потвърди думите на очарователната жена, чието чело се проясняваше, щом стъпеше на терена на кокетството, притисна устни до устните на баронесата, както тя ги разглеждаше внимателно в огледалото си.
Шарлот протегна ръка към кутията, за която стана дума, без съмнение за да покаже на Анри как се употребява това червило, но и двамата влюбени трепнаха от рязко почукване на вратата на преддверието.
— Госпожо, някой чука — каза Дариол, поглеждайки през завесата.
— Иди да видиш кой е и се върни да ми кажеш — нареди баронеса дьо Сов.
Анри и Шарлот се изгледаха с безпокойство и той вече мислеше да се оттегли в молитвената, където неведнъж бе намирал убежище, когато Дариол се върна.