— Госпожо — каза тя, — търси ви метр Рьоне, парфюмеристът.
При това име Анри смръщи вежди и неволно сви устни.
— Искате ли да откажа да го приема? — запита Шарлот.
— Не — каза Анри, — метр Рьоне не прави нищо, без да го е обмислил предварително. Щом идва у вас, има някаква сериозна причина.
— Тогава искате ли да се скриете?
— Няма защо — каза Анри, — тъй като метр Рьоне знае всичко; той знае, че аз съм тук.
— Може би на ваше величество ще е неприятно присъствието на този човек?
— На мен ли? — запита Анри, като направи усилие да се овладее, но въпреки голямото си самообладание не успя напълно да се прикрие. — На мен ли, нищо подобно. Ние бяхме твърде хладни един към друг, това е вярно, но след Вартоломеевата нощ се помирихме.
— Поканете го да влезе — каза баронеса дьо Сов на Дариол.
Миг след това се появи Рьоне и с един поглед обхвана цялата стая.
Баронеса дьо Сов стоеше все още пред тоалетката си.
Анри отново бе заел мястото си на софата.
Шарлот седеше на светло, Анри в сянка.
— Баронесо — каза Рьоне с учтива фамилиарност, — идвам да ви се извиня.
— За какво, Рьоне? — запита баронеса дьо Сов с онова снизхождение, което хубавите жени проявяват към доставчиците, които ги заобикалят и се стараят да ги направят по-красиви.
— Защото толкова отдавна ви бях обещал да направя нещо за тези хубави устни, а…
— А изпълнихте обещанието си едва днес, затова ли? — запита Шарлот.
— Днес ли?
— Да, едва днес, и то дори тази вечер получих кутийката, която сте ми изпратили.
— Ах, вярно — каза Рьоне, като погледна със странно изражение малката кутийка с червилото, която стоеше на тоалетката на баронеса дьо Сов и беше напълно подобна на кутийките в дюкянчето му.
— Правилно съм отгатнал — прошепна той. — Изпробвахте ли го вече?
— Не още. Тъкмо се канех да го опитам, когато дойдохте.
Лицето на Рьоне доби угрижено изражение, което не убягна на Анри; на него впрочем малко неща му убягваха.
— Какво става с вас, Рьоне? — запита кралят.
— С мен ли, ваше величество? Нищо — отговори парфюмеристът. — Чакам смирено ваше величество да ми каже нещо, преди да освободя от присъствието си баронесата.
— Хайде де — каза Анри усмихнат, — нима има нужда да ви уверявам, че винаги ви виждам с удоволствие.
Рьоне се огледа наоколо си, обиколи стаята, сякаш да изследва с очи и уши вратите и завесите, после се спря така, че да вижда едновременно баронеса дьо Сов и Анри, и каза:
— Не зная.
Анри отгатна благодарение на този забележителен инстинкт, който подобно на шесто чувство го бе водил през цялата първа половина на живота му сред заобикалящите го опасности, че в този момент се извършва някаква странна борба в главата на парфюмериста и се обърна към него, оставайки все още в сянка, докато лицето на флорентинеца беше осветено.
— Вие в този час тук, Рьоне?
— Да не би да съм имал нещастието да попреча на ваше величество? — отговори парфюмеристът, отстъпвайки.
— Не, само желая да узная едно нещо.
— Какво, господарю?
— Очаквахте ли, че ще ме намерите тук?
— Сигурен бях.
— Значи, сте ме търсили.
— Най-малкото щастлив съм, че ви срещнах.
— Имате да ми казвате нещо — настоя Анри.
— Може би, господарю — отговори Рьоне.
Шарлот поруменя, тя се страхуваше да не би парфюмеристът да разкрие причините за предишното й поведение към Анри. Престори се, че заета с тоалета си, не е чула нищо и прекъсвайки разговора, възкликна, като отвори кутийката с червилото.
— Ах, наистина, Рьоне, вие сте чудесен! Това червило е с прекрасен цвят и понеже вие сте тук, ще ви направя честта да опитам пред вас вашето ново произведение.
И тя взе кутийката в една ръка, а с другата докосна с върха на пръста си карминовия крем, канейки се да го размаже на устните си.
Рьоне потрепера.
Баронесата се усмихна и доближи червилото до устата си.
Рьоне пребледня.
Анри, все така в сянката, но със зорки и блеснали очи, не изпусна нито нейното движение, нито неговия трепет.
Ръката на Шарлот беше вече съвсем близо до устните й, но Рьоне я улови тъкмо когато и Анри стана, за да направи същото.
Наварският крал се отпусна безшумно на софата.
— Един миг, баронесо — каза Рьоне с принудена усмивка, — не бива да употребявате това червило без някои специални упътвания.
— И кой ще ми даде тези упътвания?
— Аз.
— Кога?
— Веднага щом свърша това, което имам да казвам на негово величество наварския крал.
Шарлот разтвори широко очи, без да разбира нищо от този своето рода тайнствен език, който се говореше пред нея, и остана така с кутийката в ръка, загледана в своя пръст, обагрен от карминовия крем.