Анри стана и воден от една мисъл, която както всички мисли на младия крал имаше двояко значение — едното повърхностно, другото дълбоко, — се приближи до Шарлот, улови пръста й и както беше обагрен от червилото, понечи да го целуне.
— Един момент — извика бързо Рьоне. — Един момент! Благоволете, баронесо, да измиете красивите си ръце с неаполски сапун, който забравих да ви изпратя с червилото и който имам честта да ви донеса собственоръчно.
И изваждайки един зеленикав сапун, той го сложи в позлатено тасче, наля вода, коленичи и го поднесе на баронеса дьо Сов.
— Наистина, метр Рьоне, вече не мога да ви позная — каза Анри. — Вие сте така галантен, че слагате, в джоба си всички дворцови ухажори.
— О, какъв чуден аромат! — възкликна Шарлот, търкайки хубавите си ръце в седефената пяна, която се бе образувала от благоуханния сапун.
Рьоне изпълни докрай кавалерските си задължения. Той поднесе кърпа от фино холандско платно и баронеса дьо Сов си изтри ръцете.
— А сега вече можете да я целунете, господарю — каза флорентинецът на Анри.
Шарлот подаде ръка на Анри, той я целуна и докато тя се полуизвърна, за да чуе какво ще каже Рьоне, наварският крал се върна на мястото си, по-убеден от когато и да било, че нещо необикновено става в душата на парфюмериста.
— Е? — запита Шарлот.
Флорентинецът сякаш събра всичката си решителност и се обърна към Анри.
Глава 22
„Господарю, вие ще станете крал“
— Господарю — каза Рьоне на Анри, — искам да ви кажа нещо, което ме занимава от дълго време.
— За парфюми ли се отнася? — запита Анри усмихнат.
— Да, господарю… за парфюми — отговори Рьоне с двусмислено изражение.
— Говорете, слушам ви. Този въпрос винаги ме е интересувал.
Рьоне погледна Анри и се опита да прочете през думите непроницаемата му мисъл. Но виждайки, че е напълно безполезно, продължи:
— Един от моите приятели, господарю, пристигна от Флоренция. Той се занимава много с астрология.
— Да — прекъсна го Анри, — знам, че това е страст на флорентинците.
— Заедно с първите световни учени той е направил хороскопи на най-важните личности в Европа.
— Аха! — каза Анри.
— И тъй като династията на Бурбоните влиза в тяхното число, защото произхожда от граф дьо Клермон, петия син на Луи IX, ваше величество се досеща, че и той, не е бил забравен.
Анри започна да слуша по-внимателно.
— И вие помните ли този хороскоп? — усмихна се наварският крал, мъчейки се да изглежда безразличен.
— О — поде Рьоне, като поклати глава, — вашият хороскоп не е от тези, които се забравят.
— Наистина ли? — запита Анри иронично.
— Да, господарю. Според предсказанията на този хороскоп на ваше величество е присъдена най-блестяща съдба.
Очите на младия владетел неволно проблеснаха, но почти тутакси станаха безизразни.
— Всички тези италиански оракули са ласкатели — каза Анри, — а който ласкае, лъже. Не ми ли предсказаха, че ще командвам армии?
И той избухна в смях. Но ако Рьоне не беше толкова зает със себе си, щеше да почувствува принудеността на този смях.
— Господарю — каза хладно Рьоне, — хороскопът предвещава нещо по-хубаво.
— Да не би да предвещава, че застанал начело на тези армии, ще спечеля сражения?
— Нещо по-хубаво, господарю.
— Какво — каза Анри, — може би ме виждате завоевател?
— Господарю, вие ще станете крал.
— Е, триста дяволи! — възкликна Анри, сдържайки силното си вълнение. — Нима вече не съм?
— Господарю, моят приятел знае какво обещава. Вие не само ще станете крал, но и ще царувате.
— В такъв случай — каза Анри насмешливо — вашият приятел сигурно има нужда от десет златни екю, нали, Рьоне? Защото такова пророчество е много смело, особено в тия опасни времена. Вижте, Рьоне, понеже не съм богат, ще дам пет екю веднага на вашия приятел, а останалите пет, когато пророчеството се сбъдне.
— Ваше величество — намеси се баронеса дьо Сов, — не забравяйте, че вече сте задължен към Дариол. Не прекалявайте с обещанията.
— Баронесо — каза Анри, — когато този момент настъпи, надявам се, че всички ще се отнасят към мен като към крал. И всеки ще бъде доволен, ако аз удържа поне половината от обещанията си.
— Господарю — каза Рьоне, — продължавам.
— О, значи, това не е всичко — изненада се Анри, — добре. Ако стана император, давам двойно.
— Господарю, моят приятел дойде от Флоренция с този хороскоп. Той го направи отново в Париж, пак получи същия резултат и ми повери една тайна.