Той произнесе тия думи с такъв тон, че дори Шарлот потрепера. Това беше толкова пряк, толкова осезателен намек, че младата жена се обърна, за да скрие червенината си и да избегне погледа на Анри.
Наварският крал направи върховно усилие над себе си; челото му, смръщено заплашително, докато флорентинецът говореше, се проясни и като скри благородната синовна скръб, която притискаше сърцето му, зад общи приказки, той каза:
— Мрачно събитие в моя живот ли? Не, Рьоне, не си спомням. От моята младост са останали лудории и безгрижие, примесени с малко или повече неизбежни жестокости, наложени на всички ни от природните изисквания и божите изпитания.
Рьоне на свой ред се овладя, гледайки внимателно ту Анри, ту Шарлот, сякаш искаше да предизвика единия и да задържи другия. Защото Шарлот, за да прикрие смущението, което предизвикваше в нея този разговор, се бе обърнала към тоалетката си и отново бе протегнала ръка към кутийката с червилото.
— В края на краищата, ваше величество, ако вие бяхте брат на принц де Порсиан или син на принц дьо Конде и ако бяха отровили брат ви или убили баща ви…
Шарлот изписка леко и отново приближи червилото до устните си. Рьоне видя това движение, но този път не я спря нито с дума, нито с жест, а само възкликна:
— В името на небето, отговорете, господарю! Ако бяхте на тяхно място, какво щяхте да направите?
Анри събра мислите си, изтри с трепереща ръка челото си, оросено от няколко капки студена пот, и като се изправи в целия си ръст, отговори, докато Рьоне и Шарлот сдържаха дори дъха си.
— Ако аз бях на тяхно място и бях сигурен, че ще стана крал, тоест представител на бога на земята, бих постъпил като бог. Бих простил.
— Баронесо — извика Рьоне, като издърпа червилото от ръката на Шарлот, — баронесо, върнете ми тази кутия! Виждам, че помощникът ми е сбъркал и ви е донесъл друга. Утре ще ви изпратя вашата.
Глава 23
Новият католик
На другия ден имаше лов с хрътки в гората Сен-Жермен.
Анри беше заповядал да оседлаят и да обяздят за осем часа сутринта един малък беарнски кон, който смяташе да даде на баронеса дьо Сов, но първо искаше сам да го опита. В осем без четвърт конят беше готов. Точно в осем Анри слезе.
Въпреки дребния си ръст конят беше наперен и буен, изпъваше шия и риеше с копита двора. Беше студено и тънка поледица покриваше земята.
Анри се накани да прекоси двора, за да премине откъм страната на конюшните, където го чакаха конят и конярят. Когато минаваше край един швейцарец, застанал на пост до вратата, войникът му отдаде чест и каза:
— Бог да пази негово величество наварския крал.
При това пожелание и особено при звука на този глас, който го порази, беарнецът потрепера. Той се обърна и отстъпи назад.
— Дьо Муи! — прошепна той.
— Да, ваше величество, дьо Муи.
— Какво правите тук?
— Търся ви.
— Какво искате от мен?
— Трябва да говоря на ваше величество.
— Нещастнико — каза кралят, като се приближи до него, — не знаеш ли, че рискуваш главата си?
— Зная.
— Е, тогава?
— Е тогава, ето ме.
Анри леко побледня, защото разбра, че опасността, заплашваща младия човек, заплашва и него. Той се огледа неспокойно наоколо си и отстъпи за втори път, но не така бързо както първия.
Беше забелязал херцог д’Алансон на един прозорец.
Изменяйки веднага държането си, Анри взе мускетона от ръцете на дьо Муи, който, както казахме, беше на пост, и правейки се, че го разглежда, каза:
— Дьо Муи, сигурно имате много важна причина, за да дойдете, да се хвърлите така сам в устата на вълка.
— Не, ваше величество, цяла седмица вече ви дебна. Едва вчера узнах, че ще опитате този кон сутринта и застанах на пост при вратата на Лувъра.
— Но откъде взехте този костюм?
— Капитанът на отреда е протестантин и мой приятел.
— Ето ви мускетона, застанете на пост. Наблюдават ни. Като се връщам, ще се опитам пак да поговорим. Но ако не ви заговоря, не ме спирайте. Сбогом.
Дьо Муи пак тръгна с отмерена крачка, а Анри се отправи към коня си.
— Какво е това красиво животно? — запита херцог д’Алансон от прозореца.
— Искам да го изпробвам тази сутрин — отговори Анри.
— Но това съвсем не е кон за мъж.
— Затова е предназначен за една хубава дама.
— Пазете се, Анри. Ставате недискретен. Защото ние ще видим тази хубава дама на лова и ако не зная чий рицар сте, ще узная поне чий коняр сте.
— Бога ми, не, няма да узнаете — каза Анри с престорено добродушие, — тъй като хубавата дама няма да излезе. Неразположена е тази сутрин.