Анри остана невъзмутим.
— Да — поде дьо Муи, — да, вие ни изменяте, господарю, защото мнозина от нас дойдохме тук с риск на живота си, за да спасим вашата чест и вашата свобода. Ние бяхме приготвили всичко, за да ви дадем престол. Слушате ли ме добре, господарю? Не само свобода, но и власт. Престол по ваш избор, защото след два месеца вие ще можете да избирате между Навара и Франция.
— Дьо Муи — каза Анри и премрежи очи, защото те неволно блеснаха при това предложение, — дьо Муи, аз оцелях, аз съм католик и съпруг на Маргьорит, брат на крал Шарл и зет на моята добра майка Катерина. Дьо Муи, поставяйки се в това положение, аз пресметнах шансовете, но и задълженията.
— Но, господарю — поде дьо Муи, — в какво да вярвам? Казват ми, че вашият брак не е консумиран. Казват ми, че в душата си сте свободен, казват ми, че омразата на Катерина…
— Лъжа, лъжа — прекъсна го живо беарнецът. — Да, излъгали са ви най-безсрамно, приятелю. Скъпата Маргьорит е наистина моя жена, Катерина е наистина моя майка. Крал Шарл IX е наистина господар и повелител на моя живот и на моето сърце.
Дьо Муи потрепера, почти презрителна усмивка се плъзна по устните му.
— Значи, господарю — каза той, като отпусна отчаяно ръце и се опита да проникне с поглед в тази пълна с мрак душа, — такъв отговор ще занеса на моите братя. Ще им кажа, че наварският крал протяга ръка и дава сърцето си на тези, които ни изклаха, ще им кажа, че той е станал ласкател на кралицата-майка и приятел на Морвел.
— Драги дьо Муи — каза Анри, — кралят скоро ще излезе от съвета, аз трябва да отида да се осведомя от него за причините да отложи нещо толкова важно като лова. Сбогом, постъпете като мен, приятелю, откажете се от политиката, върнете се при краля и се отречете от протестантството.
И Анри изпрати или по-скоро изтика до преддверието младия човек, чиято изненада започваше да отстъпва място на гнева.
Едва вратата се затвори зад него, понеже не можеше да си отмъсти на някого, дьо Муи свали шапката си, хвърли я на земята и тъпчейки я с крака, както бикът тъпче плаща на матадора, извика:
— Кълна се в смъртта си! Ето един жалък владетел! И ми се ще да ме убият тук, за да го опетня завинаги с кръвта си!
— Шт, господин дьо Муи — изрече един глас през една полуотворена врата, — тихо, защото и някой друг освен мен може да ви чуе.
Дьо Муи се обърна бързо и забеляза херцог д’Алансон, загърнат в плащ; той огледа коридора, за да се увери, че двамата с дьо Муи са сами.
— Херцог д’Алансон — възкликна дьо Муи, — аз съм загубен.
— Напротив — прошепна принцът, — може би дори сте намерили това, което търсите, и доказателството е, че не искам да ви убият тук, както вие пожелахте. Повярвайте ми, вашата кръв би могла да послужи за нещо по-добро, отколкото да обагри прага на наварския крал.
При тези думи херцогът отвори широко вратата, която дотогава държеше открехната.
— Това е стаята на двама от моите приближени — каза херцогът. — Никой няма да ни безпокои тук. Ще можем да говорим съвсем свободно. Елате, господине.
— Ето ме, ваша светлост — отговори изненадано дьо Муи.
И той, влезе в стаята, а херцог д’Алансон затвори вратата зад него също така бързо, както и наварският крал.
Дьо Муи беше влязъл ядосан, възбуден, проклинащ но малко по малко студеният и втренчен поглед на младия херцог Франсоа въздействува върху капитана хугенот така благотворно, както ледът охлажда опиянението.
— Ваша светлост — каза той, — ако не се лъжа, вие искате да ми говорите.
— Да, господин дьо Муи — отговори Франсоа. — Въпреки че сте се преоблекли, аз се усъмних, а когато поздравихте брат ми Анри, веднага разбрах, че сте вие и така, дьо Муи, вие не сте доволен от наварския крал, нали?
— Ваша светлост!
— Хайде, хайде, говорете смело! Без да подозирате, може би аз съм ваш приятел.
— Вие, ваша светлост?
— Да, аз. Говорете!
— Не зная какво бих могъл да ви кажа. Това, което исках да говоря с наварския крал, засяга интереси, които ваша светлост не би могъл да разбере. Впрочем — добави дьо Муи с умишлено безразлично изражение — ние говорихме за дреболии.
— Дреболии? — запита херцогът.
— Да, ваша светлост.
— Дреболии, заради които вие сметнахте за ваш дълг да изложите на риск живота си, идвайки в Лувъра където, както много добре знаете, главата ви е оценена в злато, тъй като на всички е известно, че заедно с наварския крал и принц дьо Конде вие сте един от главните предводители на хугенотите.
— Ако мислите така, ваша светлост, постъпете с мен, както трябва да постъпи братът на крал Шарл и синът на кралица Катерина.