— Трябва да помогна на Дурник — извика той.
— Ще останеш тук.
— Не! — изкрещя той. — Дурник ми е приятел! — И полетя към мястото на схватката, размахал меча си.
— Гарион! Върни се!
Битката бушуваше на стотина стъпки от палатките. Барак, Хетар и Мандорален систематично насичаха мъжете от глина на късове, Силк налиташе и след миг се измъкваше от мелето, късата му сабя оставяше огромни зейнали дупки в дебелите тела на покритите с мъх чудовища. Гарион се хвърли в схватката. Ушите му звъняха, някакво отчаяно ликуване изпълваше съществото му.
После се появиха господин Улф и леля Поул, а зад тях, трепереща, с пепеляво лице, пристъпваше Се’недра. Очите на Улф пламнаха, той сякаш се извиси над всички останали, докато съсредоточаваше волята си. Протегна напред едната си ръка, обърната с дланта нагоре.
— Огън! — заповяда той и съскаща светкавица се стрелна от дланта му към облаците, които се въртяха бясно над главите им. Земята потрепера от мощта и трясъка на страшната гръмотевица. Гарион се олюля от силата, която ревеше в ума му.
Леля Поул също вдигна ръка и изрече с могъщ глас:
— Вода!
Облаците се разкъсаха и заваля такъв страшен дъжд, като че самият въздух се беше превърнал във вода.
Мъжете с тела от тиня, които все още безсмислено напираха напред, започнаха да се разтварят в дивия порой, от туловищата им потекоха струи тинеста вода. Обзет от някакво болезнено възхищение, Гарион наблюдаваше как се разпадат на подгизнали буци от кал и гнила растителност, които се надигаха и се тресяха под убийствените удари на страшния дъжд.
Барак протегна меча си и колебливо започна да боде с върха му безформената буца глина, която само допреди малко беше служила за глава на един от нападателите им. Буцата се разцепи на две и от средата й изпълзя голяма змия. Влечугото се надигна, готово да нанесе удар, но Барак го съсече на две.
Започнаха да се появяват и други змии, защото глината, която до този момент ги беше обвивала, се бе разтворила в бушуващия потоп.
— Ето тази — каза леля Поул и посочи една тъмнозеленикава змия, която се бореше, за да се освободи от глината. — Донеси ми я, Гарион.
— Аз ли? — задъха се младежът и кожата му настръхна.
— Аз ще се справя — рече Силк, взе една чаталеста пръчка и притисна главата на влечугото. След това внимателно хвана гърчещата се змия и я вдигна високо.
— Донеси ми я — нареди леля Поул, изтривайки водата от лицето си.
Силк пристъпи към нея, все така вдигнал змията. Раздвоеният език на влечугото нервно затрепери, студените му очи се спряха върху лицето на жената.
— Какво означава всичко това? — попита леля Поул змията.
Влечугото изсъска срещу нея, после отговори с глас, който наподобяваше съскащ шепот:
— Това, Поулгара, е работа на моята господарка.
Лицето на Силк побеля и той още по-здраво стисна влечугото.
— Разбирам — рече леля Поул.
— Откажете се от търсенето, с което сте се заели — изсъска змията. — Господарката ми няма да ви позволи да продължите по-нататък.
— Да ни позволи? — презрително се изсмя леля Поул. — Господарката ти не разполага с достатъчно мощ, за да ми позволява и забранява.
— Моята господарка е кралицата на Нийса — заяви змията със същия подобен на съскане шепот. — Властта й е неограничена. Ние, змиите, сме твърде различни от хората, а господарката ми е кралица на влечугите. Ще влезете в Нийса на свой риск. Ние сме търпеливи и не се плашим от вас. Ще ви издебнем там, където най-малко ни очаквате. Ухапването на отровния ни зъб не причинява голяма болка, белегът е почти незабележим, но означава смърт.
— Защо Салмисра проявява интерес към нашата мисия? — попита леля Поул.
Треперещият език на влечугото се стрелна към нея.
— Тя не пожела да разкрие това пред мен, а любопитството не е черта от характера ми. Вече предадох онова, което трябваше, и получих наградата си. Сега прави с мене каквото желаеш.
— Много добре — изрече леля Поул и студено погледна змията. Лицето й беше съвсем мокро от силния дъжд.
— Да я убия ли? — попита Силк. Кокалчетата на пръстите му бяха побелели от усилието да удържа тялото на влечугото, което се беше обвило на спирала около ръката му.
— Не — тихо отвърна вълшебницата. — Няма смисъл да унищожаваме такъв прекрасен пратеник. — После впи суровия си поглед в змията и заповяда: — Върни се с останалите влечуги при Салмисра. Кажи й, че ако се намеси още веднъж в моите работи, ще започна да я преследвам и и най-дълбоката кална яма в Нийса няма да може да я скрие от гнева ми.