— Тук е забранено да се пали огън — строго изрече момичето.
— Ще трябва да обясня това на леля Поул — отвърна й Гарион. — Аз просто правя това, което са ми наредили.
Момичето изсвири с уста и иззад близкото дърво се появи още едно момиче. То също носеше лък. Косата му беше почти толкова червена, колкото на Се’недра, а кожата му също имаше зеленикав оттенък, подобен на листата в гората.
— Това същество казва, че събира дърва — съобщи първото момиче. — За да запали огън. Мислиш ли, че трябва да го убия?
— Ксанта каза, че първо трябва да разберем кои са спътниците му — рече замислено червенокосата. — Ако се окаже, че нямат никаква работа тук, можеш да го убиеш.
— О, много добре — съгласи се момичето с кестенявата коса, но явно бе разочаровано. — Ала не забравяй, че аз го намерих. Щом дойде време, аз ще го убия.
Гарион почувства как косата му полека започва да настръхва.
Червенокосата подсвирна и измежду дърветата се появиха десетина въоръжени с лъкове дриади. Всичките бяха дребни, косите им бяха златисти или червеникави с различни оттенъци и приличаха на горските листа през есента. Те се събраха около Гарион, кискаха се и бъбреха, докато го разглеждаха от всички страни.
— Съществото е мое — заяви кестенявата дриада и слезе от дървото. — Аз го намерих и Ксера каза, че имам право да го убия.
— Изглежда ми здраво — намеси се едно от другите момичета, — и доста питомно. Може и да го отгледаме. Мъжко ли е?
Друга дриада отвърна с кикот:
— Хайде да проверим.
— Аз съм от мъжки пол — бързо каза Гарион и се изчерви въпреки волята си.
— Ще бъде истински позор да го унищожим веднага — забеляза трето момиче. — Може да се грижим за него известно време, пък после ще го убием.
— То е мое — упорито заяви дриадата с кестенявата коса. — И щом искам да го убия, значи ще го сторя. — И тя хвана ръката на Гарион с чувство на собственик.
— Хайде да отидем и да намерим останалите — предложи онази, която се наричаше Ксера. — Те палят огън, а ние искаме да сложим край на това.
— Огън? — ахнаха останалите и впиха гневни погледи в Гарион.
— Ала той е съвсем малък — бързо обясни момъкът.
— Доведете съществото с нас — заповяда Ксера и се понесе през гората към палатките. Високо горе дърветата започнаха да мърморят помежду си.
Леля Поул спокойно изчака, докато всички дриади заедно с Гарион излязат на поляната, и поздрави:
— Добре дошли.
Дриадите започнаха да си шепнат, после Ксера възкликна:
— Се’недра!
— Братовчедке Ксера! — извика в отговор принцесата и двете изтичаха една към друга и се прегърнаха. Останалите дриади се отдръпнаха към края на поляната, наблюдавайки нервно огъня.
Се’недра поговори тихо с Ксера, обясни й кои са и Ксера направи знак на останалите дриади да се приближат.
— Изглежда, че тези хора са наши приятели — обяви тя. — Ще ги заведем при майка ми, кралица Ксанта.
— Означава ли това, че няма да убия този? — раздразнено попита кестенявата, сочейки с малкия си пръст Гарион.
— Боя се, че няма да можеш — отвърна Ксера.
Кестенявата нацупено се отдръпна встрани, а Гарион въздъхна с облекчение.
След това от една палатка се появи господин Улф и погледна към групичката дриади с широка усмивка.
— Това е Белгарат! — изпищя една от дриадите и засмяна щастливо изтича при него. Обви ръце около врата му, дръпна главата му надолу, звучно го целуна и попита: — Донесе ли ни бонбони?
Старецът я изгледа замислено и започна да тършува из безбройните си джобове. Оттам започнаха да се появяват бонбони, които моментално изчезваха, защото дриадите без бавене заобиколиха вълшебника и грабваха лакомствата веднага щом той ги измъкнеше от джобовете си.
— Ще ни разкажеш ли някои нови истории? — попита го една от дриадите.
— Имам много нови истории — отвърна й Улф, потривайки лукаво носа си с пръст. — Ала трябва да почакаме, за да и чуят и сестрите ви, нали?
— Искаме само ние да ги чуем — заяви дриадата.
— А с какво ще ме възнаградите за една най-чудесна история?
— С целувки! — бързо му предложи дриадата. — Пет целувки от всяка от нас.
— Историята ми е много хубава — започна да се пазари Улф. — Струва повече от пет целувки. Да речем десет.
— Осем — прекъсна го малката дриада.
— Добре — съгласи се Улф. — Осем целувки ми изглеждат добра цена.
— Виждам, че си бил тук и по-рано — сухо отбеляза леля Поул.
— Е, идвам от време на време — призна си добродушно старецът.
— Тези бонбони не са полезни за тях — смъмри го леля Поул.
— Малко сладко няма да им навреди — възрази Улф. — Пък и те много ги обичат. Дриадите ще направят почти всичко, за да получат бонбони.