— Някой опита ли да стигне до Проглу?
— Изпратих мои хора — отвърна Хетар. — Ако изобщо може да се мине, ще минат.
— Дано — каза Улф. — С Горим сме стари приятели и ще имам нужда от помощта му, за да изпълним задачата си.
— Не се ли боят хората ти от земята на улгосите? — учтиво попита Лелдорин. — Чувал съм, че там живеят чудовища, които се хранят с човешка плът.
Хетар вдигна рамене.
— Те остават в бърлогите си през зимата. Освен това не са достатъчно смели, за да нападнат цял отряд въоръжени конници. — Алгарът вдигна поглед към господин Улф. — В южна Сендария е пълно с мурги. Или вече знаеш това?
— Можех да се досетя — отговори му Улф. — Как ти се струва — смяташ ли, че търсят нещо определено?
— Не разговарям с мурги — смръщи се Хетар. Орловият нос и очите, в които проблесна свиреп пламък, му придадоха вид на ястреб, който се спуска към жертвата си.
— Изненадан съм, че не се забави повече — пошегува се Силк. — Целият свят знае какво е отношението ти към мургите.
— Е, позволих си да се поглезя — призна си Хетар. — Срещнах двама на пътя. Бяха сами, не ми отне много време да се справя с тях.
— Значи враговете, за които трябва да се тревожим, са станали с двама по-малко — одобрително изсумтя Барак.
— Смятам, че вече наистина дойде време да си поговорим сериозно — отбеляза господин Улф и изтърси трохите от туниката си. — Повечето от вас имат представа с какво сме се заели, но не желая някой случайно да направи груба грешка. Преследваме един мъж на име Зедар. Някога той беше последовател на моя Учител, негов ученик, ала по-късно премина на страната на Торак. В началото на есента миналата година той по някакъв начин се е промъкнал в тронната зала на кралство Рива и е похитил Кълбото на Алдур. Трябва да проследим този човек и да си върнем Кълбото.
— Той не е ли също вълшебник? — попита Барак и разсеяно подръпна гъстата си червена, брада.
— Това не е думата, която използваме ние — отвърна Улф, — но да, този човек притежава определени умения и мощ, присъщи на истинския вълшебник. Всички ги имахме — аз, Белтира и Белкира, Белзедар и всички останали. Това е едното от нещата, за които исках да ви предупредя.
— Изглежда, всички вълшебници имат подобни имена — намеси се Силк.
— Нашият Учител промени имената ни, когато прие да станем негови ученици. Проста промяна, но тя означаваше много за нас. Вече от толкова време съм Белгарат, че забравих, че са ме наричали Гарат. Сигурно това е за добро. Гарат беше непослушно, заядливо момче — крадец, лъжец и така нататък.
— Някои черти на характера никога не се променят — обади се леля Поул.
— Никой не е идеален — добродушно се съгласи Улф.
— Защо Зедар е откраднал Кълбото? — попита Хетар и бутна чинията си настрана.
— Той винаги го искаше единствено за себе си — каза господин Улф. — Това може да е една от причините — ала по-вероятно е, че ще се опита да го занесе на Торак. Онзи, който отнесе Кълбото на Едноокия, ще бъде негов любимец.
— Ала Торак е мъртъв — възрази Лелдорин. — Регентът на Рива го уби при Воу Мимбре.
— Не — каза Улф. — Торак не е мъртъв, само е заспал. Мечът на Бранд не е оръжието, което според Пророчеството е предопределено да отнеме живота му. Зедар измъкна тялото на Прокълнатия след битката и го скри някъде. Някой ден злият бог ще се събуди — вероятно твърде скоро, ако разгадавам правилно знаците. Трябва да си върнем Кълбото, преди това да се е случило.
— Този Зедар ни създаде много неприятности — избоботи Барак. — Отдавна би трябвало да му дадеш да се разбере.
— Прав си — призна Улф.
— Защо просто не махнеш с ръка, та да изчезне? — предложи Барак и направи непохватен жест с грамадните си дебели пръсти.
Улф поклати глава.
— Не мога. Дори и Боговете не могат.
— Значи ни очакват големи затруднения — измърмори Силк и се навъси. — Всеки мург оттук до Рак Госка ще ни пречи да хванем Зедар.
— Това не е задължително — възрази Улф. — Зедар е откраднал Кълбото ала заповедите, на които се подчиняват кролимите, се дават от Ктучик.
— Кой е тоя Ктучик? — попита Лелдорин.
— Върховният жрец на Кролимите. Той и Зедар се ненавиждат. Смятам, че можем да разчитаме на жреца — той ще се опита да попречи на Зедар да отнесе Кълбото на Торак.
Барак сви рамене.
— И с какво ще промени положението ни това? Ти и Поулгара можете да направите някоя магия, ако се озовем в някакво затруднение, нали?