— Възможностите в това отношение понякога са ограничени — рече Улф уклончиво.
— Не разбирам — заяви Барак и се намръщи.
Господин Улф пое дълбоко дъх.
— Добре. Щом като повдигна този въпрос, нека го разясним изцяло. Вълшебството — ако това е думата, с която желаеш да го наречеш — представлява нарушаване на естествения ред на нещата. Понякога при него се проявяват неочаквани ефекти, затова човек трябва да е много внимателен за какво го използва. Пък и не само това. Вълшебството създава… — Възрастният мъж се навъси. — Нека се изразим така — при него се вдига шум. Не е всъщност точно така, но по този начин можем да обясним онова, което се случва, с достатъчна яснота. Хората, които притежават определени умения, могат да чуват този шум. Ако Поулгара и аз започнем да променяме нещата, всеки кролим в Западните кралства ще узнае къде точно се намираме и какво правим. Те непрекъснато ще ни затрупват с разни препятствия, докато не се изтощим съвсем.
— За да извършиш нещо чрез вълшебство, е необходимо почти същото количество енергия, колкото със силата на ръцете и гърба си — поясни леля Поул. — Много е уморително. — И пак се наведе да кърпи една от туниките на Гарион.
— Не знаех — призна Барак.
— Малцина го знаят.
— Ако се наложи, Поул и аз можем да предприемем известни стъпки — продължи Улф, — ала не бива да го правим непрестанно. Не сме в състояние да накараме нещата просто да изчезват. Сигурен съм, че разбирате защо е така.
— Да де — заяви Силк, макар че тонът му сочеше противното.
— Всяко нещо, което съществува на този свят, зависи от всички останали неща — пак се обади леля Поул. — Ако премахнем нещо, напълно възможно е всичко останало на света да изчезне с него.
Огънят изпука и Гарион подскочи. Сводестата стая изведнъж му се стори тъмна, в ъглите й сякаш се криеха странни сенки.
— Това естествено не може да се случи — каза Улф. — Когато човек опитва да премахне нещо, собствената му воля се изправя срещу него. Ако изрече „Престани да съществуваш“, тогава изчезва самият човек, изрекъл тези думи. Затова трябва да бъдем особено внимателни какво приказваме.
— Сега вече разбирам — обади се Силк и очите му леко се разшириха.
— С повечето от нещата, които ще срещнем, можем да се справим с обикновени средства — продължи Улф. — Това е причината да съберем всички вас — поне една от всички причини. С уменията, които притежавате, ще успеете да преодолеете повечето от нещата, които се изпречат на пътя ни. Най-важното е да помните, че Поулгара и аз трябва да настигнем Зедар преди той да е предал Кълбото на Торак. Зедар е изнамерил някакъв начин да докосва Кълбото — не зная как постига това. Ако му се удаде да покаже на Торак как го прави, никаква сила на света няма да е в състояние да възпре Едноокия и той ще стане Крал и Бог на целия свят.
Седяха сред алената потрепваща светлина на огъня и обмисляха възможността, която им бе описал Белгарат.
— Смятам, че обясних всичко достатъчно пълно. Какво е твоето мнение, Поул?
— Убедена съм, че е така, татко — отговори тя.
По-късно — бяха излезли от кулата, мрачната вечер пълзеше сред потъналите в мъгла развалини на Воу Вейкюн и миризмата на гъстата яхния, която приготвяше леля Поул, бе единственото, което напомняше за дом — Гарион попита Силк:
— Вярваш ли на всичко, което чухме?
Дребният мъж се вгледа в мъглата и каза:
— Хайде да се държим така, все едно вярваме. При създалите се обстоятелства ще е твърде лошо, ако направим някаква грешка.
— Ти също ли се боиш, Силк? — рече Гарион.
— Да — въздъхна Силк. — Но може да се държим така, сякаш не даваме пет пари, нали?
— Е, можем да опитаме — отговори Гарион.
ГЛАВА 3
На следващата сутрин Силк излезе от кулата, облечен в ярко светлокафяво палто и с широка черна шапка от кадифе, килната наперено над ухото.
— Защо си се наконтил така? — попита го леля Поул.
— Случайно се натъкнах на одеждите на стар свой приятел в един от вързопите, които нося — безгрижно отвърна Силк. — Наричат го Радек от Боктор.
— Ами какво се случи с Амбар от Коту?
— Е, Амбар е добър човек — заяви Силк с леко неодобрение, — ала един мург, на име Ашарак, знае доста неща за него и сигурно е предал името му в нечий военен щаб. Нека не си създаваме неприятности, ако не е крайно належащо.
— Маскировката не е лоша — съгласи се господин Улф. — Един драсниански търговец в повече по Великия западен път не би привлякъл ничие внимание — независимо какво е името му.
— Моля ви — възрази Силк оскърбено. — Името е изключително важно. Цялата маскировка зависи от него.