— Споровете на политически теми влияят благотворно на кръвта, милорд — отбеляза Силк. — Особено през зимата. Разгорещяването предпазва вените от задръствания.
Графът тихо се разсмя на забележката му.
— Принц Келдар от кралския двор на Драсния — представи го господин Улф.
— За мен е чест, ваше височество — отговори с поклон графът.
Силк леко потрепера.
— Моля ви, милорд. Цял живот се опитвам да се отърва от това обръщение и съм сигурен, че връзката ми с кралския двор смущава вуйчо ми почти в същата степен, в която смущава самия мен.
Графът отново се засмя, после каза:
— Заповядайте на масата. Още от сутринта два тлъсти елена се пекат на шиш в кухнята, пък и наскоро получих буренце червено вино от южна Толнедра. Доколкото си спомням, Белгарат винаги е проявявал слабост към вкусната храна и хубавите вина.
— И изобщо не се е променил, милорд — каза леля Поул. — Поведението на баща ми е лесно предсказуемо, стига човек да го опознае добре.
Графът се усмихна, предложи й ръката си и всички се отправиха към вратата за трапезарията.
— Кажете ми, милорд — заговори леля Поул, — дали случайно разполагате с вана във вашата къща?
— Къпането през зимата е опасно, лейди Поулгара — предупреди я графът.
— Милорд — заяви сериозно тя, — къпя се и през лятото, и през зимата много повече години, отколкото можете да си представите.
— Нека се къпе, Релдеген — поощри я господин Улф. — Защото когато си внуши, че не е достатъчно чиста, настроението й рязко се влошава.
— Едно изкъпване няма да навреди и на тебе, Стари вълко — язвително го прекъсна леля Поул. — Освен това май вече започна да прекаляваш.
Господин Улф придоби оскърбен вид.
Много по-късно, след като се нахраниха до насита с еленово месо, обилно пропит със сос хляб и апетитни черешови тортички, леля Поул се извини и отиде с една прислужница да провери как върви подготовката на ваната й. Мъжете останаха на масата при чашите с вино; лицата им бяха окъпани от златистата светлина на множеството свещи.
— Позволете ми да ви заведа до стаите ви — предложи Торасин на Лелдорин и Гарион, стана, взе една свещ и хвърли изпълнен с едва сподавяно презрение поглед към Берентайн, който седеше от отсрещната страна на масата.
Те го последваха, напуснаха трапезарията и се заизкачваха по дълго стълбище към горните етажи на къщата.
— Не искам да те обиждам, Тор — обади се Лелдорин, — ала братовчед ти подкрепя много особени идеи.
— Берентайн е магаре — изсумтя Торасин. — Смята, че може да впечатли мимбратите, като им подражава или като се подмилква в нозете им. — Мургавото му лице изглеждаше разгневено.
— Защо се държи така?
— Изпитва отчаяно желание да притежава собствено имение — отвърна Торасин. — Вуйчо ми има малко земя, която ще му остави в наследство, а той, глупакът му с глупак, е хлътнал до уши по дъщерята на един от местните барони, и понеже баронът не би си помислил да приеме зет без земя, Берентайн се опитва да измъкне чрез ласкателства имение от мимбратския губернатор. Той би се заклел във вярност пред самия Кал Торак, ако сметне, че по този начин може да се сдобие със земя.
— Нима не разбира, че няма никаква вероятност да постигне целта си? — попита Лелдорин. — Около губернатора се мотаят прекалено много жадни за земя мимбратски рицари и той едва ли някога ще си помисли да даде имение на астурианец.
— Аз му казах точно същите неща — заяви Торасин с унищожително презрение. — Но с човек като него не може да се излезе на глава. Поведението му е срам за цялото ни семейство.
Лелдорин съчувствено поклати глава, бързо огледа коридора и избъбра шепнешком:
— Трябва да говоря с тебе, Тор.
Торасин го измери с остър поглед.
— Баща ми ми възложи да служа на Белгарат в изпълнението на дело с огромна важност — продължи бързо Лелдорин. — Не зная колко време няма да съм тук, затова ти и останалите трябва да убиете Кородулин без мене.
Очите на Торасин широко се разтвориха от ужас.
— Не сме сами, Лелдорин — изрече той сподавено.
— Ще се отдалеча в другия край на коридора — бързо заяви Гарион.
— Не! — възпря го решително Лелдорин и го хвана за ръката. — Гарион е мой приятел, Тор. Нямам никакви тайни от него.
— Моля те, Лелдорин — възпротиви се Гарион. — Аз не съм астурианец. Дори не съм и аренд. Не искам да знам нищо за вашите планове.
— Но ще узнаеш, Гарион. Това е доказателство за доверието, което изпитвам към тебе — извика пламенно Лелдорин. — Следващото лято, когато Кородулин предприеме пътешествие до разрушения град Воу Астур, където ще се състоят шестседмичните кралски церемонии по отбелязването на Арендското единство, ще направим засада на главния път.