— Лелдорин! — задъха се Торасин и лицето му пребледня.
Ала Лелдорин вече нямаше никакво намерение да спира.
— Това няма да е обикновена засада, Гарион, а унищожителен удар в сърцето на мимбратите. Ще бъдем облечени в униформи на толнедрански легионери и ще го съсечем с толнедрански мечове. Нашето нападение ще принуди Мимбре да обяви война на империята Толнедра, която ще смаже Мимбре като жалка черупка от яйце. Град Мимбре ще бъде унищожен и Астурия ще извоюва свободата си!
— Начак ще заповяда да те убият за това, което направи, Лелдорин — извика Торасин. — Всички дадохме клетва да пазим тайна и я подписахме с кръвта си.
— Кажи на мурга, че плюя върху клетвата, която съм дал пред него — разгорещено отвърна Лелдорин. — За какво им е притрябвал на астурианските патриот и съратник мург?
— Той ни снабдява със злато, глупако! — изкрещя Торасин извън себе си от ярост. — Нуждаем се от прекрасното му червено злато, за да купим униформите и мечовете и да укрепим увереността на по-слабите и малодушните.
— Не ми трябват разни мамини синчета — буйно възрази Лелдорин. — Патриотът извършва всичко, защото обича родната си страна, а не заради златото на ангараките.
Умът на Гарион заработи бързо. Вцепенението, което го обхванало за миг, го напусна.
— В Черек срещнах един мъж — припомни си той. — Граф Джарвик. Той също така приемаше злато от един мург и кроеше заговор да убие краля на родната си страна.
Двамата се вгледаха в него с безизразни лица.
— Щом убият краля, със страната непременно се случват разни неща — обясни Гарион. — Независимо от това колко лош е кралят и колко добри са били хората, които са го убили, за известно време всичко в кралството се разпада. Навсякъде цари хаос и обикновено никой не посочва посоката, в която трябва да започне да се развива държавата. А ако тази страна започне война с друга държава, объркването става още по-непоправимо. Смятам, че ако аз бях мург, бих желал подобен хаос да обхване всичките кралства на Запада.
Гарион слушаше собствения си глас, обзет от изумление.
В него се бе промъкнала суха, безстрастна нотка и той я улови мигновено. Откакто се помнеше, този глас винаги го беше съпътствал — скрит в някакво тихо, потайно ъгълче на съзнанието му, за да зазвучи в моментите, когато се държеше глупаво или правеше някаква грешка. Ала сега гласът приказваше направо на тези двама млади мъже и търпеливо им обясняваше всичко.
— Ангаракското злато не е такова, каквото изглежда — продължи той. — В него е скрита сила, която покварява. Може би затова цветът му е еднакъв с цвета на кръвта. Бих размислил, преди да приема още злато от онзи мург Начак. Задавали ли сте си въпроса защо ви дава злато и защо подкрепя плана ви? Той не е астурианец, подбудите му въобще не биха могли да бъдат патриотични, нали? По този въпрос също бих помислил.
Лелдорин и Торасин изведнъж се разтревожиха.
— На никого няма да съобщавам за онова, което чух — увери ги Гарион. — Вие проявихте доверие и разкрихте поверителния си план пред мен, но в действителност аз не биваше да научавам нищо за него. Ала помнете, че в света се случват много повече неща, отколкото тук, в Арендия. Мисля, че е време да си лягам. Ако ми покажете къде е леглото ми, ще ви оставя да обсъждате тези неща цяла нощ — щом имате такова желание.
Като цяло Гарион смяташе, че се е справил със създалото се положение доста умело. Най-малко беше предизвикал съмнения в умовете им. Но досега бе опознал арендите доста добре и съзнаваше, че това вероятно няма да е достатъчно, за да ги накара изцяло да променят позициите си. От друга страна, все пак беше поставил началото на промените.
ГЛАВА 4
На следващата сутрин тръгнаха рано. Мъглата все още притискаше клоните на дърветата. Граф Релдеген, наметнат с тъмна мантия, стоеше до портата на имението си, за да ги изпрати и да си вземе сбогом с тях; Торасин, изправен до баща си, като че не бе в състояние да откъсне очи от лицето на Гарион. Доколкото му беше възможно, Гарион се стремеше да запази безизразния си вид. Пламенният млад астурианец изглеждаше обзет от съмнения — те вероятно щяха да го предпазят да се хвърли слепешком в начинание с катастрофални последици. Гарион осъзнаваше, че това не е много, ала все пак при тези обстоятелства бе най-доброто.
— Върни се скоро, Белгарат — заговори Релдеген. — Ела някога, когато ти е възможно да останеш по-дълго. Тук живеем много уединено и ми се иска да зная какво става по света. Ще седим край огъня и ще разговаряме месец-два.