— Малкото гърненце, Гарион — нареди леля Поул. — и вода. Бързо. — Тя смъкна синята си наметка и зави Лелдорин.
Силк, Барак и Хетар стояха на ръба на склона и хвърляха огромни камъни по нанадолнището. Гарион чуваше страшния тропот в миговете, когато камъните се сблъскваха със скалите в подножието на хълма. Долавяше и лая на алгротите, прекъсван от време на време от болезнен вой.
Гарион взе главата на приятеля си в скута си. Обзе го ужасен страх.
— Ще оздравее ли? — попита той леля Поул.
— Още не знам — отговори тя. — Не ми досаждай.
— Те бягат! — изкрещя Барак.
— Ала все още са гладни — мрачно отвърна Улф. — Ще се върнат.
От глъбините на гората долетя звук от пиринчен рог.
— Какво беше това? — попита Силк. Дишаше тежко — нали само допреди миг бе мятал тежките камъни срещу зверовете.
— Идва човек, когото очаквах — рече Улф със странна усмивка, вдигна ръце пред устните си и пронизително изсвири.
— Вече мога да се справя и сама, Гарион — каза леля Поул и започна да налага гъст слой от лекарството върху един димящ тампон от влажни парчета платно. — Вървете с Дурник да помогнете на другите.
Гарион неохотно положи главата на Лелдорин върху мократа пръст и изтича към Улф. Склонът под тях беше осеян с мъртви и умиращи алгроти, смазани от бутнатите скали.
— Пак ще се опитат да ни изненадат — заяви Барак и вдигна още един тежък камък. — Могат ли да връхлетят срещу нас изотзад?
Силк поклати глава.
— Не. Проверих. Оттам има отвесна бездна.
Алгротите излязоха от дърветата в подножието на хълма и затичаха с дълги скокове нагоре с лай и ръмжене. А от гората отново прозвуча рогът — този път някъде много наблизо.
После от дърветата изскочи огромен кон, възседнат от мъж, целият облечен в желязо, и полетя като вихър срещу нападащите изчадия. Мъжът се приведе напред, наведе копието си и се вряза в уплашените алгроти. Огромният кон изцвили и се впусна в атака, копитата му с тежки железни подкови разпръскваха големи буци кал. Копието на непознатия прониза гърдите на най-едрия алгрот и се разби на трески от силата на удара. Прекършеният му край се стовари със страшна сила в муцуната на друг звяр. Рицарят захвърли строшеното копие и с един-единствен замах изтегли тежкия си меч. Със страшни удари наляво и надясно си проби път сред глутницата, а бойният му кон стъпкваше и живите, и мъртвите чудовища в калта. После рицарят обърна коня и повторно се устреми в атака, проправяйки си път с меча. Алгротите побягнаха с вой към гората.
— Мандорален! — извика Улф. — Насам! Нагоре!
Бронираният рицар вдигна оплисканото с кръв забрало на шлема си и погледна към хълма.
— Позволи ми първо да разпръсна тази сган, стари приятелю — весело отговори той, свали пак забралото и се втурна след алгротите в мократа гора.
— Хетар! — изкрещя Барак, който вече тичаше към коня си.
Хетар кимна отсечено, настигна го, двамата скочиха на седлата и се спуснаха по подгизналия склон, за да помогнат на непознатия.
— Приятелят ти демонстрира забележителна липса на здрав разум — каза Силк на господин Улф и изтри дъждовните капки от лицето си. — Тези зверове ще го разкъсат като нищо.
— Вероятно въобще не му е хрумнало, че се намира в опасност — отговори Улф. — Той е мимбрат, а хората от тази националност обикновено смятат, че са непобедими.
Стори им се, че битката в гората трае твърде дълго. Чуваха се викове, звучни, разтърсващи удари, крясъци на ужас от страна на алгротите. После Хетар, Барак и непознатият излязоха от дърветата и поеха в тръс към стръмния хълм. Когато стигнаха на върха, мъжът с бронята с трясък слезе от коня си.
— Добра среща, стари друже — избоботи той. — Тези приятелчета в леса бяха доста игриви.
— Радвам се, че успяхме да ти осигурим развлечение — сухо отвърна Улф.
— Все още ги чувам — намеси се Дурник. — Според мен още бягат.
— Страхливостта им ни лиши от един забавен следобед — отбеляза рицарят, със съжаление прибра меча си в ножницата и свали шлема си.
— Е, всички понякога правим жертви — въздъхна високо Силк.
Рицарят също въздъхна.
— Точно така. Ясно ми е, че си човек, отдаден на философията. — И изтърси водата от бялото перо на шлема си.
— Простете ми — заговори господин Улф. — Това е Мандорален, барон Воу Мандор. Той ще дойде с нас. Мандорален, това е принц Келдар от Драсния, а това е Барак — граф Трелхайм, братовчед на краля на Черек Анхег. Този господин е Хетар, синът на Чо-Хаг, главатаря на племенните вождове на Алгария. Запознай се и с най-практичния човек между нас — майстор Дурник от Сендария. А това момче е внукът ми Гарион — моят прапраправнук — можеш да добавиш думичката „пра“ поне още няколко пъти.