— Защо не построят къщи тук? — обърна се Гарион към Силк, когато приближиха централната част на панаира.
— Тук никой не остава за дълго — обясни Силк. — Панаирът винаги си стои на това място, но броят на населението е много непостоянен. Освен това сградите се облагат с данъци, а палатките — не.
Много от търговците, които излязоха от палатките си, за да наблюдават придвижването на тяхната група, изглежда, познаваха Силк. Някои предпазливо го поздравиха, а върху лицата им отчетливо се изписа съмнение.
— Виждам, че репутацията ти е пристигнала тук преди теб, Силк — сухо отбеляза Барак.
Силк вдигна рамене.
— Такава е цената на славата.
— Не съществува ли някаква опасност някой да те разпознае като другия търговец, за който се представяш? — попита Дурник. — Онзи, когото търсят мургите?
— Амбар ли имаш предвид? Не е много вероятно. Амбар не идва често в Арендия, при това той и Радек въобще не си приличат.
— Но те са един и същи човек — възрази Дурник. — Ти се представяш и като Радек, и като Амбар.
— Ах! — възкликна Силк и вдигна пръст. — Ти и аз знаем това, ала те си нямат никаква представа. На теб аз винаги ти изглеждам един и същ, но другите ме виждат по съвсем различен начин.
Дурник изглеждаше много скептично настроен.
— Радек, стари приятелю — извика един плешив драсниански търговец от една палатка.
— Делвор — радостно отвърна Силк. — Не съм те виждал цял век.
— Изглежда, си натрупал богатство — отбеляза плешивият.
— Поминувам някак — скромно отвърна Силк. — С какво търгуваш сега?
— Имам няколко малореански килими — каза Делвор. — Някои от местните благородници се интересуват от такава стока, ала не им допадат цените. — Но ръцете му вече говореха по други въпроси: — „Твоят вуйчо изпрати съобщение да ти помогнем, ако се налага. Имаш ли нужда от нещо?“ — А ти какво носиш във вързопите си? — изрече на глас той.
— Вълнени платове от Сендария — отговори Силк. — И разни дреболии. — „Виждал ли си мурги тук, на панаира?“
„Само един, но той тръгна към Воу Мимбре преди седмица. Но има няколко надраки в другия край.“
„Много далеч от дома си са дошли — обясни с жестове Силк. — Наистина ли са дошли тук да правят сделки?“
„Трудно е да се прецени“ — отговори Делвор.
— Можеш ли да ни подслониш за ден-два, приятелю?
— Сигурен съм, че все нещо ще измисля — отвърна Делвор с дяволит блясък в очите.
Пръстите на Силк издадоха огромната му изненада при това предложение.
„В края на краищата сделките са си сделки“ — отвърна му с жестове Делвор, а на глас каза:
— Заповядайте вътре. Да пийнете малко вино, да вечеряте. Толкова години не сме се виждали, трябва да си поприказваме…
— С удоволствие — отговори Силк, макар и доста кисело.
— Нима най-сетне срещна човек, достоен да ти бъде противник, принц Келдар? — тихичко попита леля Поул и леко се усмихна, когато дребничкият мъж й помогна да слезе от коня пред голямата палатка на Делвор, направена от плат на ярки райета.
— Делвор? Едва ли. Той от години са опитва да си разчисти сметките с мен — още от времето, когато му скроих номер в Яр Горак, а това му струваше цяло състояние. Все пак му позволявам да си мисли, че ме държи в ръцете си. Ще го накарам да се почувства добре и с истинска наслада ще наблюдавам какво ще стори, когато изтегля килимчето изпод нозете му.
— Ти си непоправим — засмя се тя. Той й намигна.
Вътрешността на палатката на Делвор изглеждаше кървавочервена заради светлината на няколкото запалени мангала, излъчващи жадуваната от пътниците топлина. Подът беше покрит с килим в наситено син цвят, по който бяха пръснати големи червени възглавници за сядане. Щом се озоваха вътре, Силк ги представи на търговеца.
— Чест е за мен, о, древни — измърмори Делвор и стори дълбок поклон първо пред господин Улф, а после пред леля Поул. — С какво мога да ви бъда полезен?
— Сега повече от всичко друго са ни нужни сведения — отговори Улф и свали тежката си качулка. — Натъкнахме се на един кролим, който създаваше разни неприятности на север оттук. Можеш ли да разучиш положението и да разбереш какво става в земите между панаира и Воу Мимбре? Бих искал да избегна съседските вражди, ако това е възможно.
— Ще проуча този въпрос — обеща Делвор.
— Аз също ще се поразходя наоколо — рече Силк. — Двамата с Делвор сигурно ще успеем да пресеем полезната информация, събрана на панаира.
Улф го погледна въпросително.
— Радек от Боктор никога не пропуска и най-малката възможност да сключи някоя сделка — обясни дребният драснианец някак прекалено бързо. — Би изглеждало много странно, ако се заседя в палатката.