— Разбира се — отговори Улф. — Ашарак е тук очевидно заради нас и ще ни търси из целия панаир.
— Защо облекчаваш задачата му? — попита леля Поул.
— О, съвсем няма да я облекчим — отвърна Улф. — Ашарак е използвал Брил и по-рано — в Мургос, помниш ли? Довел е Брил, защото Брил може да разпознае мен, Дурник или Гарион… вероятно и Барак, а може би дори Силк. Още ли е отвън?
Гарион надникна през тесния отвор. След миг зърна размъкнатата фигура на Брил, наполовина скрита между два навеса оттатък улицата, и каза:
— Тук е.
— Трябва да го задържим тук — продължи Улф. — Трябва да сме сигурни, че няма да се отегчи. И че няма да отиде и да рапортува пред Ашарак, че ни е открил.
Силк погледна Делвор и двамата избухнаха в смях.
— Какво е толкоз смешно? — рече подозрително Барак.
— Човек трябва да е роден в Драсния, за да оцени по достойнство създалото се положение — рече Силк и погледна Улф с възхищение. — Понякога ме удивляваш, стари приятелю.
Господин Улф му намигна.
— Все още не мога да проумея какво си намислил — призна Мандорален.
— Разрешаваш ли ми да обясня? — попита Силк Улф, а след това се обърна към рицаря. — Ето как протича всичко, Мандорален. Ашарак разчита, че Брил ще ни открие, но докато поддържаме интереса на Брил, той ще се бави наоколо и няма да се върне при Ашарак, за да каже къде сме. Държим в ръцете си очите на Ашарак и това го поставя в не особено благоприятно положение.
— Но нима този любопитен сендар няма да ни проследи веднага, щом излезем от палатката? — попита Мандорален. — И щом се измъкнем от панаира, мургите незабавно ще ни последват…
— Палатката е направена само от платно, Мандорален — с тих, гальовен глас изтъкна Силк. — Можеш да изрежеш колкото си искаш изходи в платното. Трябва ти само остър нож.
Делвор потрепера, после въздъхна и каза:
— Ще отида да видя мургите. Мисля, че ще успея да ги забавя още повече.
— Дурник и аз ще излезем с теб — каза Силк на плешивия си приятел. — Ти тръгни в някаква посока, а ние ще тръгнем в друга. Брил ще ни проследи и пак ще го доведем тук.
Делвор кимна и тримата мъже излязоха от палатката.
— Всичко това не е ли прекалено сложно? — кисело попита Барак. — Брил не познава Хетар. Не е ли по-просто Хетар да се измъкне отзад, да го заобиколи и да забие нож в ребрата му? После ще го натъпчем в чувал и ще го хвърлим в някоя канавка.
Улф поклати глава.
— Ашарак ще се усъмни от липсата му. Искам Брил да каже на мургите, че сме в тази палатка. Ако имаме късмет, те цял ден ще стоят пред нея, преди да разберат, че сме си отишли.
През следващите няколко часа различни членове от групата излизаха на улицата, за да изпълнят кратки и напълно измислени задачи — целта им беше единствено да привличат вниманието на Брил, който се криеше наоколо. Когато дойде ред на Гарион, той излезе в сгъстяващата се тъма с привидно безгрижие, макар че кожата му настръхваше под погледа на Брил. Отиде в палатката с припаси на Делвор и изчака няколко минути. Шумът в близката кръчма, му се струваше много силен сред нарастващата тишина, обгръщаща панаира. Гарион нервно изчака в палатката с припасите, накрая си пое дълбоко дъх и излезе, свил едната си ръка в лакътя, като че ли носеше нещо.
— Намерих го, Дурник — обяви той, щом влезе в палатката на плешивия търговец.
— Не е нужно да импровизираш, скъпи — отбеляза леля Поул.
— Просто исках да прозвучи по-естествено — отвърна невинно младежът.
Скоро се върна и Делвор и всички зачакаха в топлата палатка; навън стана по-тъмно и улиците се опразниха. Когато тъмнината стана непрогледна, носачите на Делвор измъкнаха вързопите през задната стена на палатката. Силк, Делвор и Хетар отидоха с тях до конюшните, а останалите продължиха да излизат отпред, за да поддържат интереса на Брил. При последния опит да го объркат господин Улф и Барак обсъдиха високо вероятните условия за пътуване по пътя през Пролгу към Улголандия.
— Може и да не се хване — призна Улф, когато двамата с червенобрадия гигант се прибраха в палатката. — Ашарак със сигурност знае, че преследваме Зедар на юг, но ако Брил му каже, че сме се насочили към Пролгу, това може и да го накара да раздели силите си, за да ни преследва и по двата пътя. — Старецът огледа вътрешността на палатката и каза: — Добре. Хайде да вървим.
Един след друг всички се измъкнаха през прореза на задната стена. След това, крачейки с нормална бързина, като сериозни хора, които честно сключват сделките си, тръгнаха към конюшните. Минаха и край палатката, в която се помещаваше кръчмата. Там пееха няколко мъже. Улиците бяха почти празни, нощният вятър се блъскаше в платнищата на палатките и люлееше знамената и флагчетата.