Гарион изтегли сребърния медальон, върху който се виждаше странно изображение.
Възрастният човек също извади медальон изпод туниката си много ярък медальон, върху който беше изобразен вълк. Звярът изглеждаше толкова истински, сякаш всеки момент щеше да изчезне с дълги скокове в гората.
Леля Поул, все още поставила едната си ръка върху раменете на Гарион, извади подобен амулет от корсажа си. Върху диска на нейния медальон беше изсечена фигурата на кукумявка.
— Задръж го в дясната си ръка — нареди му тя и решително затвори пръстите на Гарион върху медальона. После, стискайки собствения си медальон в дясната си ръка, я постави върху свития му юмрук. Улф, който също стискаше своя талисман, сложи ръката си върху техните.
Ръката на Гарион започна да изтръпва, като че амулетът беше оживял.
Господин Улф и леля Поул дълго се гледаха в очите и изтръпването в дланта на Гарион изведнъж стана много силно. Сякаш умът му се отвори, странни картини започнаха да проблясват пред очите му. Видя кръгла стая, разположена някъде на много голяма височина. Гореше огън, ала в него нямаше дърва. На масата седеше старец, който малко приличаше на господин Улф, ала очевидно беше друг човек. Той като че гледаше точно към Гарион, очите му бяха добри, дори изпълнени с обич. Гарион изведнъж почувства огромна, всепоглъщаща привързаност към стареца.
— Това би трябвало да е достатъчно — прецени Улф и пусна ръката на Гарион.
— Кой беше този старец? — попита Гарион.
— Моят Учител — отговори Улф.
— Но какво се случи? — попита загрижено Дурник.
— Може би е по-добре да не говорим за това — каза леля Поул. — Можеш ли да запалиш огън? Време е за закуска.
— Ей там има дървета, ще можем да се скрием от вятъра — каза Дурник.
Отново се качиха на конете и поеха към горичката.
След като се нахраниха, поседяха за малко около слабия огън. Бяха уморени и на никого не му се искаше отново да се изправи срещу ураганния вятър на утрото. Гарион се чувстваше особено изтощен, искаше му се да е пак дете, да седне до леля Поул и може би да постави глава в скута й и да заспи, както беше правил, когато беше още съвсем малко момче. Странното нещо, което се беше случило, го караше да се чувства извънредно самотен и много уплашен.
— Дурник — заговори той, повече за да се отърве от настроението, което го потискаше, отколкото от любопитство, — каква е тази птица? — И я посочи с пръст.
— Мисля, че е гарван — отговори Дурник И се вгледа в птицата, която кръжеше над тях.
— И аз така си помислих — рече Гарион. — Но гарваните не летят в кръг, нали?
Дурник се намръщи.
— Може би наблюдава нещо на земята.
— От колко време лети над нас? — попита Улф, взирайки се с премрежени очи в голямата птица.
— Струва ми се, че я видях още на зазоряване — отговори Гарион.
Господин Улф погледна леля Поул и попита:
— Какво мислиш за това?
Тя вдигна поглед от чорапите на Гарион, които кърпеше.
— Ще видя. — Лицето й придоби странен, изпитателен израз.
Гарион отново почувства особеното изтръпване и импулсивно се опита да насочи собствения си ум към птицата.
— Гарион — заговори леля Поул, без да го поглежда. — Престани.
— Съжалявам — извини се бързо младежът и отново се замисли за обикновените неща, с които му подобаваше да се занимава.
Господин Улф го измери с особен поглед, после му намигна.
— Това е Чамдар — спокойно обяви леля Поул, внимателно забоде иглата си в чорапа и го остави настрана. После се изправи и свали синята си наметка.
— Какво си си наумила? — попита Улф.
— Смятам мъничко да си побъбря с него — отговори тя и изви пръстите на ръцете си като нокти.
— Няма смисъл да се мориш — каза Улф. — Перата ти са прекалено меки за такъв силен вятър. Има и по-лесен начин. — Възрастният мъж проследи ветровитото небе с търсещ поглед. — Виж ето там! — Той посочи едно едва видимо петънце над хълмовете на запад. — По-добре ти свърши тази работа, Поул. Аз не се разбирам добре с птиците.
— Разбира се, татко — съгласи се жената. После напрегнато се вгледа в петънцето и Гарион почувства изтръпването в мига, когато тя насочи мисълта си в тази посока. Петънцето започна да кръжи в небето — издигаше се все по високо и по-високо, докато съвсем изчезна.
До последния миг гарванът не забеляза орела, който се спусна надолу с шеметна бързина. Съзря го тъкмо преди ноктите да се забият в гърба му. Внезапно се появи облак от черни пера и гарванът, грачейки от ужас, диво запляска с криле, за да се измъкне.
— Прекрасно свършена работа, Поул — одобрително каза Улф.