Когато след половин час Кородулин и господин Улф се върнаха, кралят изглеждаше потресен и едва се контролираше.
— Простете ми, благородни господа — извини се той, — ала новината, която чух, е тревожна. Но нека в този момент да забравим за грижите си и да отпразнуваме това историческо посещение. Извикайте музиканти и подгответе пищен пир.
Близо до вратата настана оживено раздвижване и след малко в залата влезе облечен в черна мантия мъж, съпроводен от половин дузина мимбратски рицари в пълно бойно снаряжение — с шлемове и брони. В присвитите им очи се четеше подозрителност, ръцете им стискаха дръжките на мечовете, като че заповядваха на всички присъстващи да се пазят от пътя на техния водач. Когато мъжът с мантията се приближи с уверени крачки, Гарион веднага забеляза обезобразените му от белези бузи. Мъжът беше мург.
Барак здраво стисна рамото на Хетар.
Мургът очевидно се бе облякъл набързо и, изглежда, бе останал без дъх заради бързото си пристигане в тронната зала.
— Ваше величество — заговори той с дрезгав глас и направи дълбок поклон пред Кородулин. — Тъкмо ми съобщиха, че в кралския ви двор са дошли важни посетители. Това ме накара да побързам, за да ги поздравя от името на моя крал, Таур Ургас.
Лицето на Кородулин придоби студено изражение.
— Не си спомням да съм те призовавал, Начак — каза той.
— Значи става тъкмо онова, от което се страхувах — отговори мургът. — Тези пратеници са говорили непочтително за моя народ, целейки да разрушат приятелството, което съществува между троновете на Арендия и Ктхол Мургос. Със съжаление откривам, че вие сте дали ухо на клеветите, без да ми предоставите възможност да им отговоря. Справедливо ли е това, ваше височайше величество?
— Кой е този? — обърна се господин Улф към Кородулин.
— Начак — отговори кралят. — Посланикът на Ктхол Мургос. Да ви представя ли на него, древни?
— Не е необходимо — мрачно отвърна господин Улф. — Всеки мург знае кой съм аз. Майките в Ктхол Мургос плашат децата си и ги приучават на послушание само като споменат името ми.
— Но аз не съм дете, старче — подигра го Начак. — Не се плаша от тебе.
— А това може да се окаже сериозна грешка — отбеляза Силк.
Името на мурга подействува на Гарион почти като удар с юмрук. Докато наблюдаваше обезобразеното лице на мъжа, който беше подвел Лелдорин и неговите приятели, той осъзна, че играчите в шахматната партия още веднъж са преместили фигурите и са ги поставили в съдбоносно положение: сега отново единствено от него зависеше кой ще бъде победителят и кой — победеният.
— Какви лъжи изрече пред краля? — Начак тъкмо задаваше въпроса си към господин Улф.
— Не съм изрекъл нито една лъжа, Начак — отговори му Улф. — Приказвах само истината. Това би трябвало да е достатъчно.
— Протестирам, ваше величество — обърна се Начак към краля. — Протестирам по възможно най-решителен начин. Неговата омраза към моя народ е известна на целия свят. Защо му позволявате да трови съзнанието ви и да ви настройва срещу нас?
— Посланикът май забрави да използва високопарни изрази — лукаво се обади Силк.
— Развълнуван е — отговори Барак. — Мургите стават непохватни, когато са развълнувани. Това е една от слабостите им.
— Алорни! — изгледа ги Начак с омраза.
— Точно така, мурго — студено заяви Барак, който все още държеше рамото на Хетар.
Начак ги огледа, след това очите му се разшириха, като че ли виждаше Хетар чак сега. Мургът се сви под изпълнения с омраза поглед на алгара, а половин дузината рицари се изправиха пред него, за да го защитят.
— Ваше величество — заговори рязко той. — Известно ми е, че този човек е Хетар от Алгария — известен убиец. Настоявам да го арестувате.
— Настояваш ли, Начак? — попита кралят и в очите му блеснаха застрашителни пламъчета. — Предявяваш изисквания към мен в собствения ми двор?
— Простете ми, ваше величество — бързо поднесе извинението си Начак. — Видът на това животно така ме развълнува, че съвсем забравих къде се намирам.
— Би било мъдро от твоя страна да си тръгнеш веднага — препоръча господин Улф. — Наистина не е добро хрумване мург да остане сам в присъствието на толкова алорни. При такива обстоятелства често се случват разни злополуки.
— Дядо! — заговори напористо Гарион. Без да осъзнава точно защо, той знаеше, че е дошло времето да говори. Не биваше да позволят на Начак да напусне тронната зала. Играчите, които нямаха лица, бяха направили последните си ходове и играта трябваше да приключи тук и сега.