— Дядо! — повтори младежът, — трябва да ти кажа нещо.
— Не сега, Гарион. — Улф все още наблюдаваше мурга с изпепеляващ поглед.
— Важно е, дядо. Много важно.
Господин Улф се обърна, готов остро да го сгълчи, ала след това, изглежда, видя нещо — подробност, която никой друг в тронната зала не бе успял да забележи — и очите му се разшириха от обхваналото го за миг удивление.
— Добре, Гарион — каза той с неестествено тих глас. — Говори.
— Няколко души са направили заговор. Искат да убият краля на Арендия. Начак е един от тях. — Гарион произнесе тези думи по-високо, отколкото възнамеряваше, и в тронната зала изведнъж се възцари гробна тишина.
Лицето на Начак пребледня, ръката му несъзнателно се премести към дръжката на меча, после сякаш замръзна. Гарион внезапно осъзна с всичките си сетива как точно зад него стърчи могъщата фигура на Барак, а Хетар, мрачен като самата смърт, стои на крачка от вратата. Начак отстъпи назад и направи бърз жест към покритите със стоманени доспехи рицари. Те бързо образуваха защитен пръстен около него, стиснали оръжията си в ръце.
— Отказвам да остана тук и да слушам подобни клевети — заяви мургът.
— Още не съм ти дал разрешение да се оттеглиш, Начак — хладно го уведоми Кородулин. — Твоето присъствие ще ми бъде необходимо още известно време. — Лицето на младия крал беше строго, очите му изпитателно се взираха в мурга. После той се обърна към Гарион. — Бих желал да чуя повече по въпроса, който повдигна. Говори истината, момко, и не се плаши, че някой може да те измъчва заради думите, които изричаш.
Гарион пое дълбоко дъх и заговори предпазливо.
— Аз наистина не зная всичките подробности, ваше величество — обясни той. — Открих всичко съвсем случайно.
— Разкажи каквото знаеш — нареди кралят.
— Доколкото ми е известно, ваше величество, следващото лято, когато предприемете пътешествие към Воу Астур, група мъже ще се опитат да ви убият някъде по главния път.
— Без съмнение астуриански предатели — предположи сивокосият придворен.
— Те наричат себе си патриоти — отговори Гарион.
— О, естествено — подигравателно подхвърли придворният.
— Такива опити не са нещо изключително — заяви кралят. — Ще предприемем мерки, за да се предпазим от тях. Благодаря ти за тази информация.
— Има още сведения, ваше величество. Когато ви нападнат, те ще носят униформи на толнедрански легионери.
Силк остро подсвирна.
— Основното, което цели планът, е следното: нападението трябва да накара вашите благородници да повярват, че са ви убили толнедранци — продължи Гарион. — Заговорниците са сигурни, че Мимбре незабавно ще обяви война на Толнедра, а щом това се случи, легионите веднага ще отговорят на удара. После, докато всички са заети с воденето на войната, заговорниците ще обявят, че Астурия вече не е подчинена на арендския трон. Сигурни са, че в този момент останалата част от Астурия ще ги подкрепи.
— Разбирам — каза кралят. — Добре замислен план, ала е прекалено хитър. Това не е типично за нашите астуриански братя с лудите глави. Но аз все още не съм чул нищо, което свързва посланика на Таур Ургас с тази измяна.
— Целият план е измислен от него, ваше величество. Той го е развил до най-малки подробности и е дал злато на заговорниците, за да закупят толнедрански униформи и да поощрят хората да се присъединят към тях.
— Лъже! — избухна Начак.
— Ще имаш възможност да отговориш, Начак — каза кралят, след това отново се обърна към Гарион. — Нека продължим с този въпрос. Откъде се сдоби с тези сведения?
— Не мога да кажа, ваше величество — с болка в гласа отвърна Гарион. — Дадох думата си да не го правя. Един от заговорниците ми разказа всичко, за да докаже, че е мой приятел. Постави живота си в моите ръце, за да ме убеди колко ми се доверява. Не мога да го предам.
— Верността ти говори добре за тебе, млади Гарион — похвали го кралят, — ала обвинението ти срещу посланика на мургите е изключително тежко. Можеш ли да ни дадеш доказателства, без да нарушаваш дадената дума?
Гарион безпомощно поклати глава.
— Това е важен въпрос, ваше величество — заяви Начак. — Аз съм личен представител на Таур Ургас. Този лъжлив гамен е оръдие, подчинено на Белгарат; налудничавият му, лишен от всякакви доказателства разказ е очевиден опит да унищожи доверието към мен и да впие клин в отношенията между двата трона — троновете на Арендия и Ктхол Мургос. Това обвинение трябва да бъде отхвърлено. Трябва да принудим момчето да посочи въображаемите заговорници или пък да си признае, че лъже.