— Той е дал честната си дума, Начак — изтъкна кралят.
— Той казва така, ваше величество — подигравателно отговори Начак. — Хайде да го поставим на изпитание. Един час, прекаран на машината за разтягане на кости, сигурно ще го убеди да заговори.
— Много рядко съм проявявал доверие към признания, изтръгнати чрез мъчение — заяви крал Кородулин.
— Ако разреши ваше величество — намеси се Мандорален, — може би аз съм в състояние да реша този въпрос.
Гарион хвърли отчаян поглед към рицаря. Мандорален познаваше Лелдорин, за него би било много просто да се досети каква е истината. Освен това Мандорален беше мимбрат, а Кородулин — неговият крал. Рицарят не чувстваше никакво задължение да мълчи и дори по-лошо — дългът му повеляваше да разкрие онова, което знаеше.
— Господин Мандорален — отговори кралят със сериозен глас, — твоята преданост към истината и дълга са легендарни. Възможно ли е по някакъв начин да посочиш имената на заговорниците?
— Не, ваше величество — твърдо отвърна Мандорален. — Но аз зная, че Гарион е правдиво и честно момче. Аз гарантирам за истинността на онова, което каза.
— Това е недостатъчен довод — изтъкна Начак. — Аз заявявам, че и той лъже. Следователно докъде стигнахме в спора?
— Момчето е мой другар — заговори Мандорален. — Аз няма да бъда средството, чрез което ще го принудим да наруши обещанието, което е дало. Неговата чест е така скъпа за мен, както моята собствена. Според нашия закон случай, в който липсват доказателства, може да бъде разрешен посредством силата на оръжието. Аз ще действувам като защитник на това момче. Заявявам пред всички тук, че Начак е долен злодей, който се е съюзил с други хора, за да убие моя крал. — Рицарят свали стоманената си ръкавица и с трясък я хвърли на пода. — Отговори на предизвикателството ми, мурго, или позволи на някой от своите рицари блюдолизци да го стори вместо теб. Ще докажа злодейството ти чрез твоя труп или чрез трупа на човека, когото изпратиш срещу мен.
Начак се взря в металната ръкавица, а после в младия рицар, който стоеше пред него. Нервно облиза устни и огледа тронната зала. С изключение на Мандорален никой от мимбратските благородници не беше въоръжен. Внезапно обзет от отчаяна решимост, мургът присви очи и извика на шестимата си рицари:
— Убийте го!
Рицарите изглеждаха потресени, изпълнени с колебание.
— Убийте го! — заповяда им Начак. — Хиляда жълтици за човека, който отнеме живота му!
При тези думи лицата на шестимата рицари се изпълниха с решителност. Те едновременно извадиха мечове и разгънаха бойния си строй, придвижвайки се с повдигнати щитове към Мандорален. Разнесоха се ахкания и тревожни викове. Благородниците и техните дами забързаха да се измъкнат от пътя на нападателите.
— Предатели! — извика на шестимата рицари Мандорален. — Толкова ли сте влюбени в този мург и в златото му, че вдигате оръжията си в присъствието на краля и открито потъпквате забраните на закона? Приберете мечовете!
Ала рицарите пренебрегнаха думите му и продължиха мрачното си настъпление.
— Защитавай се, господин Мандорален — окуражи го Кородулин и се изправи на трона. — Освобождавам те от ограниченията, които налага законът.
Ала Барак вече беше започнал да се придвижва напред.
Червенобрадият гигант изтръгна от стената, върху която бяха подредени знамена и оръжия, един огромен двуръчен меч и изкрещя:
— Мандорален!
И с все сила плъзна по пода огромното оръжие към крака на рицаря. Мандорален спря меча със защитеното си под телената ризница стъпало и го вдигна.
Приближаващите се нападатели вече изглеждаха по-малко уверени. Мандорален стисна двуметровия меч и го размаха.
Барак с широка усмивка извади меча от ножницата на едното си бедро и измъкна брадвата от препаската на другото. Хетар, навел сабята си към пода, закръжи около тромавите рицари с котешка пъргавина. Без да мисли, Гарион протегна ръка към собствения си меч, но ръката на господин Улф стисна китката му.
— Не се намесвай в това — каза възрастният мъж и го измъкна извън обсега на предстоящата битка.
Юмрукът на Мандорален се стовари върху светкавично издигнат пред него щит и счупи ръката на един от рицарите, облякъл алена туника върху ризницата си. Рицарят с трясък отхвърча встрани и се строполи в безжизнена купчина на десет разкрача от мястото, където бе получил удара. Барак отби с брадвата си удара на един плещест рицар и започна да налага вдигнатия му щит с тежкия си меч. Хетар умело си устрои игра с един рицар в зелена емайлирана броня, като с лекота избягваше несръчните удари на врага си и непрекъснато бодеше забралото му с върха на оръжието си.