Звънът на стомана ехтеше като гръм в тронната зала; рой искри изскачаха при ударите на острие о острие. Мандорален насочи страхотните си удари срещу втори рицар. Двуръчният му меч попадна под щита на рицаря, разсече бронята и се вряза в костите му, като почти разполови тялото му.
Барак нанесе удар с опакото на бойната си брадва, шлемът на плещестия рицар хлътна, той се помъчи да се задържи на крака, но падна на пода. Хетар направи светкавично лъжливо движение после вкара върха на сабята си в единия от процепите на забралото на рицаря с бронята, украсена със зелен емайл, и прониза мозъка му.
Боят се разгоря навсякъде по полирания под, благородниците и дамите тичаха насам-натам, за да не бъдат стъпкани от биещите се противници. Начак гледаше с изумление как изтребват рицарите му, след това, съвсем неочаквано, се обърна и побягна.
— Измъква се! — изкрещя Гарион, ала Хетар вече се беше впуснал по петите на беглеца. Ужасното лице на алгара и оплисканата му с кръв сабя пометоха придворните и пищящите дами далеч от пътя му; мъжът с кичура на темето бягаше като вихър, за да пресече пътя на Начак. Мургът почти беше стигнал до другия край на залата, когато Хетар с широки крачки успя да се добере до вратата, за да блокира изхода. С отчаян вик посланикът измъкна меча си и Гарион за миг усети странно съжаление към него.
В мига, когато мургът вдигна меча, Хетар замахна със сабята си като с камшик и удари два пъти — по всяко рамо. Начак отчаяно вдигна вцепенените си ръце, за да защити главата си, ала вместо очаквания удар отгоре сабята на Хетар се плъзна надолу. След това с особено изящество алгарът с мрачното лице съвсем преднамерено разряза изцяло тялото на мурга. Гарион видя как острието на сабята изхвърча между раменете на Начак и с остър замах си проправя път към главата. Посланикът изтърва меча, сграбчи китката на Хетар с двете си ръце, ала мъжът с ястребовото лице неумолимо я извиваше, въртейки острието в тялото на мурга. Начак стенеше и се тресеше. После ръцете му пуснаха китката на Хетар, краката му преставаха да удържат тежестта на туловището му. С гъргореща въздишка мургът се сгромоляса назад и оръжието на Хетар се освободи от безчувственото му тяло.
ГЛАВА 11
В мига, последвал смъртта на Начак, в тронната зала се възцари страшна тишина. После двамата рицари-телохранители на мурга, които все още се държаха на крака, захвърлиха оръжието си върху оплискания с кръв под, а Мандорален вдигна забралото си и се обърна към трона.
— Ваше величество — изрече той почтително, — предателството на Начак е доказано с участието му във въоръжената схватка.
— Наистина е така — съгласи се кралят. — Единствено съжалявам, че усърдието ви в преследването на тази цел ни лиши от възможността да разкрием в пълна степен двуличието на Начак.
— Очаквам, че всички заговори, които е скроил, ще се провалят, след като новината за случилото се тук се разпространи — отбеляза господин Улф.
— Може би е така — призна кралят. — Ала все пак аз бих се занимал с това по-задълбочено. Бих желал да зная дали това злодейство е плод единствено на усилията на Начак, или трябва да го свържа със самия Таур Ургас. — Той се намръщи замислено, ала после тръсна глава, сякаш за да отпъди мрачните си мисли. — Арендия е твой длъжник, древни Белгарат. Групата от смелите ти спътници предотврати подновяването на междуособната война, която трябва да забравим за наше добро. — Той тъжно погледна оплискания с кръв под и телата, които се валяха навсякъде по него. — Тронната ми зала се превърна в бойно поле. Проклятието на Арендия се промъкна дори и тук. — Младият крал въздъхна. — Почистете всичко — лаконично заповяда той и обърна глава, за да не гледа изпълнението на тази мрачна задача.
Благородниците и дамите започнаха възбудено да бъбрят; мъртъвците бяха изнесени от залата, а полираният под бе избърсан от локвите лепкава кръв.
— Прекрасен бой — подхвърли Барак и внимателно изтри острието на брадвата си.
— Задължен съм ти, лорд Барак — произнесе Мандорален сериозно. — Не очаквах, че ще ми помогнеш.
— Е, чак пък толкова — повдигна рамене Барак.
Хетар се присъедини към тях. Лицето му изразяваше мрачно задоволство.
— Добра работа свърши с Начак — направи му комплимент Барак.
— Упражнявал съм се доста дълго — отговори Хетар. — Мургите правят винаги една и съща грешка, когато се бият. В обучението им, изглежда, има някаква празнота.
— Какъв срам, нали? — възкликна Барак. В гласа му прозираше явна неискреност.