Гарион се отдръпна встрани. Макар и да разбираше, че е нелогично, той изпитваше остро чувство на лична отговорност за клането, на което току-що бе станал свидетел. Кръвопролитието и насилствената смърт бяха резултат от неговите думи. Ако не ги беше изрекъл, мъжете, които сега бяха мъртви, щяха все още да живеят. Независимо от това колко оправдано — дори необходимо — беше изказването му, той страдаше от угризения на съвестта. В този миг нямаше доверие в самия себе си, затова не желаеше да приказва със своите приятели. Повече от всичко на света му се искаше да поговори с леля Поул, ала тя все още не се беше върнала в тронната зала, затова той трябваше сам да се пребори с измъчената си съвест.
Стигна до една ниша между колоните на южната стена и остана сам, отдаден на мрачни размисли. След малко една девойка, може би две години по-голяма от него, го приближи с леки стъпки. Роклята й от тежък ален брокат тихо прошумоля. Деколтето на корсета й беше дълбоко изрязано и Гарион с известна трудност успя да намери безопасно място за погледа си.
— Бих желала да добавя своето „благодаря“ към благодарностите на цяла Арендия, лорд Гарион — промълви младата дама. Гласът й потрепваше, натежал от множество чувства, от които Гарион не можеше да си обясни нито едно. — Вие разкрихте навреме заговора на мурга и това наистина спаси живота на нашия владетел.
При тези думи Гарион почувства особена топлина.
— Не съм сторил толкова много, милейди — отговори младежът, ала опитът му да прояви скромност се оказа мъничко неискрен. — Всъщност приятелите ми доведоха битката до успешен край.
— Но именно вашето смело изобличение разкри подлия заговор — настоя тя. — И девиците на тази страна ще възпяват благородството, с което защитихте своя безименен заблуден приятел.
Гарион не беше подготвен как да реагира при произнасянето на думата „девица“, така че се изчерви и съвсем безпомощно се оплете.
— Благородни Гарион, наистина ли сте внук на Вечния Белгарат?
— Връзката между нас е по-далечна. Опростяваме положението, за да ни е по-удобно.
— Но нали сте негов пряк потомък. — настоя тя. Виолетовите й очи блеснаха.
— Той казва, че е така.
— А може би лейди Поулгара е ваша майка?
— Тя ми е леля.
— Въпреки всичко роднинската връзка е близка — изрече тя с горещо одобрение и дланта й леко докосна китката му. — Кръвта ви, лорд Гарион, е най-благородната в света. Кажете ми, сгоден ли сте за някое момиче?
Гарион примигна, ушите му изведнъж станаха алени.
— А, Гарион — избоботи Мандорален със сърдечния си глас, намесвайки се в този неловък момент. — Търся те от доста време. Ще ни извиниш ли, графиньо?
Младата дама измери Мандорален с поглед, в който се четеше омраза, ала силната ръка на рицаря вече беше изтеглила Гарион встрани.
— Отново ще разговаряме, лорд Гарион — извика след него тя.
— Надявам се, милейди — отговори Гарион през рамо. После той и Мандорален се сляха с тълпата придворни, събрали се в центъра на тронната зала.
— Исках да ти благодаря, Мандорален — каза накрая Гарион, борейки се с нежеланието си да изрече тези думи.
— За какво, момко?
— Ти знаеше кого защитавах, когато разказах на краля за Начак, нали?
— Естествено — отговори доста безцеремонно рицарят.
— Можеше да съобщиш на краля. Всъщност дългът ти повеляваше да го сториш, нали?
— Ала ти беше дал думата си.
— Но самият ти нищо не беше обещавал.
— Ти си ми другар, момко. Думата, която си дал, обвързва мен в същата степен, както обвързва тебе. Не знаеше ли това?
Гарион се сепна от думите на Мандорален. Не можеше да схване логиката на сложните връзки в арендския морален кодекс.
— И затова се би вместо мен?
— Разбира се. — Мандорален се засмя. — Макар че, ако бъда напълно честен, трябва да си призная нещо: желанието ми да стана твой защитник не произтичаше изцяло от дружбата между нас. Всъщност сметнах, че мургът Начак се държи нагло, пък и хладното високомерие на наемниците му никак не ми допадна. Щеше ми се да започна бой с тях още преди да се наложи да те защитя. Може би тъкмо аз трябва да ти благодаря, че ми даде такава възможност.
— Въобще не те разбирам, Мандорален — призна Гарион. — Понякога си мисля, че ти си най-неразгадаемият човек, когото съм срещал.
— Аз ли? — Мандорален изглеждаше удивен. — Аз съм най-обикновеният измежду всички хора на света. — Той се огледа наоколо и леко се наведе към Гарион. — Трябва да те посъветвам да бъдеш внимателен, когато говориш с графиня Васрана. Именно това ме накара да те измъкна настрана.