— Освен това ще наблюдавам какво правят мургите в пределите на кралството ми — продължи Кородулин. — Ако онова, което ми съобщи, се окаже истина — не се и съмнявам, че ще бъде така, — ще ги прогоня от Арендия. Ще ги издирвам един след друг, докато открия всички, и ще ги изтласкам със сила извън страната. Ще ги накарам да съжаляват, че са се родили, щом всяват несъгласия и раздори сред моите поданици.
Улф му се усмихна.
— Това хрумване ми харесва. Мургите са високомерни хора и тъкмо ще се научат на смирение, ако от време на време ги сполетява някоя беда. — Той протегна ръка и стисна десницата на краля. — Довиждане, Кородулин. Надявам се, че светът ще бъде по-щастлив следващия път, когато се видим.
— Ще се моля да стане така — отговори младият крал. След това господин Улф ги поведе през ромолящата вода на плиткия брод. От другия бряг започваше територията на империята Толнедра; зад тях мимбратските рицари ги поздравяваха с тържествен салют на пиринчените си тръби.
Когато стигнаха до отсрещния бряг, Гарион се огледа, в опит да долови някакви особени белези в хълмовете и в зеленината, чрез които да може да различи Арендия от Толнедра, ала, изглежда, че между двете страни нямаше никаква разлика. Земята, безразлична към границите, очертани от хората, беше една и съща.
На около половин миля от реката навлязоха във Вордюската гора — огромно пространство, заето от добре поддържани дървета, което се простираше от морето до невисоките хълмове, предхождащи планините на изток. Когато навсякъде около тях се разпростря зеленина, спряха за малко и отново облякоха обичайните дрехи за пътуване.
— Смятам, че ще е добре да се придържаме към обикновената си маскировка на търговци — рече господин Улф и с видимо облекчение нахлузи кърпената си избеляла дреха и обу старите си изтъркани обувки. — Това естествено няма да заблуди кролимите; но поне ще изпълни със задоволство толнедранците, които срещаме по пътя си. С кролимите можем да се справяме по друг начин.
— Има ли някакви следи от Кълбото? — избоботи Барак, след като прибра наметката от меча кожа и шлема си в един от вързопите.
— Една-две, при това съвсем слаби — отговори Улф. — Предполагам, че Зедар е минал оттук преди няколко седмици.
— Изглежда, не се приближаваме към него кой знае колко — отбеляза Силк и облече късото си кожено палто.
— Поне успяваме да го следваме. Тръгваме ли?
Отново яхнаха конете и продължиха под лъчите на следобедното слънце по главния Толнедрански път, който минаваше направо през гората. След около една левга стигнаха до широко място, където се издигаше една-единствена варосана каменна постройка — ниска, солидна, с червен покрив. Няколко войници мързеливо се разхождаха наоколо, ала доспехите и въоръжението им изглеждаха по-занемарени от тези на легионерите, които Гарион беше виждал досега.
— Митница — обяви Силк. — Толнедранците обичат да ги построяват по-далеч от границата, за да не пречат на законната контрабанда.
— Много нескопосани легионери — неодобрително изрече Дурник.
— Не са легионери — обясни Силк. — Просто войници от митническата служба — местна войска. Разликата е огромна.
— Виждам — отговори Дурник.
Войник с ръждясал нагръдник и късо копие се показа на пътя и вдигна ръка.
— Митническа проверка — обяви той отегчено. — Негово превъзходителство ще дойде след малко при вас. Може да заведете конете си ей там. — Той посочи нещо, подобно на дворче, от едната страна на постройката.
— Възможно ли е да имаме неприятности? — попита Мандорален. Рицарят беше свалил доспехите си и носеше ризница и къса туника, в каквито обичайно пътуваше.
— Не — отвърна Силк. — Митническият служител ще ни зададе няколко въпроса, после ще го подкупим и той ще премине на наша страна.
— Ще го подкупим ли? — рече Дурник.
Силк вдигна рамене.
— Разбира се. В Толнедра всичко се урежда така. По-добре ме оставете аз да приказвам. Минавал съм през такива проверки много пъти.
Митническият служител, пълен, оплешивяващ мъж в стегната с колан занемарена дреха, излезе от каменната сграда и изтри трохите хляб от гърдите си.
— Добър ден — делово поздрави той.
— Добър ден, ваша светлост — отговори Силк с лек поклон.
— Какво носите? — попита служителят и огледа оценяващо вързопите.
— Аз съм Радек от Боктор — отговори Силк, — търговец от Драсния. Карам сендарски вълнени платове към Тол Хонет. — Той отвори един вързоп и издърпа края на добре изтъкан сив плат.
— Изгледите ти за търговия са добри, драги ми търговецо — заговори митническият служител, опипвайки плата. — Тази година зимата беше мразовита и вълнените изделия носят добра печалба.