Първият го изгледа с втренчен поглед, после също си плю на петите.
— Те плащат, за да ги оставят живи и да не унищожават стоката им, нали? — отбеляза Барак.
— Защо легионерите допускат такова положение? — попита Мандорален.
— Легионерите остават неутрални при такива дрязги — рече Улф. — Това е част от задълженията им — а те са положили клетва, че ще ги изпълняват.
Странноприемницата, към която ги насочи Силк, беше спретната квадратна сграда, заобиколена с ниска стена. Завързаха конете в двора и влязоха вътре.
— Може да се нахраним, татко — каза леля Поул и седна на добре почистената маса от дъбово дърво в слънчевата стая за посетители.
— Тъкмо ми се щеше… — подхвана Улф и тръгна към помещението, където бяха бъчвите с вино.
— Зная — прекъсна го тя, — но смятам, че първо трябва да ядем.
— Добре, Поул — въздъхна Улф.
Слугата им донесе цяла тава с димящи котлети и големи порязаници ръжен хляб, напоен с масло. Стомахът на Гарион все още не се чувстваше съвсем добре след сцената, на която младежът бе станал свидетел на площада, ала миризмата на котлетите скоро му помогна да се оправи. Почти бяха приключили с яденето, когато един дрипав дребен човек в ленена риза, кожена престилка и оръфана шапка влезе в стаята и безцеремонно се настани на тяхната маса. Лицето му им изглеждаше някак познато…
— Вино! — шумно кресна той на слугата. — И храна! — Непознатият се огледа с присвити очи сред златистата светлина, която струеше през жълтите стъкла на прозорците.
— Има и други маси, приятелю — студено подхвърли Мандорален.
— Мене ми харесва тази — заяви скитникът, изгледа по ред всички и изведнъж се разсмя. Гарион изумено се ококори, когато лицето на мъжа се отпусна и мускулите му отново се върнаха в нормалното си състояние. Човекът беше Силк.
— Как го направи? — сепнато попита Барак.
Силк се ухили и разтри бузите си с върха на пръстите си.
— Съсредоточаване, Барак. Съсредоточаване и много, много практика. Въпреки всичко челюстта малко ме наболява.
— Вих казал, че това е полезно умение… при определени обстоятелства — меко вметна Хетар.
— Особено за шпионин — съгласи се Барак.
Силк се поклони подигравателно.
— Откъде взе тези дрехи? — попита Дурник.
— Откраднах ги — вдигна рамене Силк и свали престилката.
— Какво прави Брил тук? — рече Улф.
— Както винаги — създава неприятности — отвърна Силк. — Казва на хората, че мург на име Ашарак ще даде награда на всеки, който му даде сведения за нас. Описва те твърде добре, стари приятелю — ти не би се почувствал поласкан от думите му, ала описанието е доста точно.
— Смятам, че скоро ще трябва да се справим с този Ашарак — намеси се леля Поул. — Той започва да ме дразни.
— Има и още нещо. — Силк се зае с един от котлетите. — Брил разправя на всички, че Гарион е син на Ашарак — че ние сме го отвлекли и Ашарак предлага огромна награда, ако някой му доведе момчето.
— Гарион ли? — остро изрече леля Поул.
Силк кимна.
— Сумата, която споменава, с положителност ще накара всеки в Толнедра да си държи очите отворени на четири. — Дребничкият драснианец протегна ръка и взе парче хляб.
Гарион почувства остро безпокойство и попита:
— Защо точно аз?
— Това би забавило похода ни — отговори Улф. — Ашарак или който и да е в действителност той — знае, че Поулгара ще спре, за да те търси. Най-вероятно е всички ние да го сторим. Така Зедар ще има време да се измъкне.
— Кой е Ашарак? — попита Хетар с присвити очи.
— Предполагам, че е кролим — отвърна Улф. — Действува на прекалено голяма територия, за да е обикновен мург.
— Как може човек да ги различи? — поинтересува се Дурник.
— Ти не можеш — обясни Улф. — Изглеждат по съвсем еднакъв начин. Членове са на две отделни племена, но са много по-тясно свързани помежду си, отколкото с останалите ангараки. Всеки може да посочи различията между един надрак и един тул, или тул и малореанец, ала мургите и кролимите така много си приличат, че не можеш да ги различиш.
— За мен това никога не е било трудно — намеси се леля Поул. — Умът им е устроен по съвсем различен начин.
— О, това доста опростява нещата — сухо поднесе коментара си Барак. — Ще разчупим главата на първия мург, когото срещнем, и ще ни покажеш каква е разликата, нали?
— Напоследък прекарваш прекалено много време със Силк — подхвърли Улф. — Има ли улица при задния вход на странноприемницата? — обърна се той към Силк.
— Естествено — рече Силк, който все още продължаваше да яде.