— Той ми е братовчед — каза Барак. — Той, Анхег и аз си играехме заедно, когато бяхме деца. — Исполинът се огледа. — Доколкото зная, трябва да има къща недалеч от гарнизона на Трети имперски легион. Може да питаме някого как се стига дотам.
— Не е нужно — прекъсна го Силк. — Зная го къде е.
— Можех и сам да се сетя за това.
— Ще минем през Северния пазар — каза Силк. — Гарнизонът се намира в близост до главните кейове в долната част на острова.
— Води ни — каза Улф. — Не бива да губим време.
Улиците на Тол Хонет бяха претъпкани с хора от целия свят. Драснианци и риванци се смесваха с нийсанци и тули. Тук-там сред тълпата се виждаха надраки и — според преценката на Гарион — прекалено много мурги. Леля Поул яздеше близо до Хетар, приказваше му нещо тихичко и често докосваше ръката му, която стискаше дръжката на сабята. Очите на жилестия алгар блестяха, ноздрите му опасно се разширяваха всеки път, когато зърнеше обезобразено от белези лице на мург.
Къщите по високите улици бяха внушителни — с бели мраморни фасади и тежки врати, често охранявани от лични наемни войници, които хвърляха войнствени погледи към минувачите.
— Столицата на Империята, изглежда, се гърчи в плен на какви ли не съмнения и страхове — отбеляза Мандорален. — Толкова ли се плашат от съседите си тези хора?
— Размирни времена. — обясни Силк. — Най-богатите търговци в Тол Хонет държат голяма част от богатството на целия свят в трезорите си. На тази улица има мъже, които биха могли да купят почти цялата територия на Арендия — стига да пожелаят.
— Арендия не се продава — решително изрече Мандорален.
— В Тол Хонет, скъпи бароне, всичко се продава — засмя се Силк. — Чест, добродетел, приятелство, любов. Това е лош град, пълен с лоши хора. Единственото нещо, което има значение тук, са парите.
— Значи на теб тъкмо тук ти е мястото — прекъсна го Барак.
— Харесвам Тол Хонет — призна Силк със смях. — Хората тук не хранят никакви илюзии. Те са покварени и това ме освежава.
— Ти си лош човек, Силк — за кой ли път му каза Барак в очите.
— Споменавал си подобно нещо и по-рано — подхвърли дребният драснианец с мишето лице и подигравателно се усмихна.
Знамето на Черек — изображение на военен кораб върху лазурносин фон — плющеше на вятъра, прикрепено на стълб, който увенчаваше портата на къщата на посланика. Барак слезе от коня малко сковано и закрачи към желязната решетка, която спираше достъпа до портата.
— Кажете на Гринег, че неговият братовчед Барак е дошъл да го види — извика той на брадатите пазачи зад оградата.
— Пише ли някъде, че си негов братовчед? — грубо попита един от пазачите.
С почти небрежен жест Барак протегна ръка през решетката, сграбчи ризницата на пазача, дръпна го и здраво го притисна в железните пречки.
— Би ли задал въпроса си по друг начин? — попита исполинът. — Докато все още нямаш оплаквания от здравословен характер?
— Извинете, лорд Барак — изфъфли мъжът. — Така, по-отблизо, вече ви познах.
— Сигурен бях, че ще ме познаеш — увери го Барак.
— Позволете ми да отключа вратата, за да влезете — предложи пазачът.
— Отлично хрумване — рече Барак и го пусна.
Пазачът бързо отвори вратата и пътешествениците влязоха в просторен вътрешен двор.
Гринег, посланикът на крал Анхег в Имперския двор в Тол Хонет, беше плещест мъж, почти толкова едър, колкото Барак, но със съвсем късо подстригана, дори едва покарала брада. Той се спусна по стълбището, като прескачаше по две стъпала едновременно, после сграбчи Барак в яка, мечешка прегръдка и изрева:
— Ти, разбойник такъв! Какво правиш в Тол Хонет?
— Анхег реши да нахлуе в столицата — пошегува се Барак. — А щом приберем всичкото злато и похитим всичките млади жени, ще ти позволим да подпалиш града.
Очите на Гринег за миг блеснаха жадно.
— Така им се пада на толнедранците. — подметна той със зла усмивка.
— Ами какво е станало с брадата ти? — поинтересува се Барак.
Гринег се закашля смутено и бързо отвърна:
— Нищо особено. Не е важно.
— Никога не сме имали тайни един от друг — рече Барак.
Гринег тихо и засрамено каза нещо, а Барак избухна в страхотен, гръмотевичен смях и попита:
— Защо й позволи?
— Бях пиян — призна Гринег. — Хайде да влезем. В мазето имам едно буре с прекрасна бира.
Останалите последваха двамата исполини в къщата. Преминаха през широк коридор, който ги отведе в стая с мебелировка от Черек — тежки столове и пейки, покрити с животински кожи, застлан с тръстика под и огромна камина, в която гореше цял дънер. Няколко омазани със смола факли пушеха, прикрепени с железни пръстени към каменната стена.