— Сега замълчи — нежно каза леля Поул на птичката. — По-късно ще му разкажеш всичко.
Императорът трепереше конвулсивно и се взираше в канарчето така, сякаш то беше змия.
— Защо просто не се държим, както бихме се държали, ако аз и Поулгара наистина сме тези, за които се представяме? — предложи господин Улф. — Може цял ден да те убеждаваме в истинската си самоличност, ала не разполагаме с толкова време. Трябва да ти кажа някои неща, които са важни — независимо от това кой съм аз.
— Смятам, че ще приема думите ти — каза Ран Боруни.
Все още продължаваше да трепери и да се взира в канарчето, което вече беше млъкнало.
Господин Улф сложи ръцете си на кръста и се вгледа в няколко лястовички, които цвъртяха върху клона на близкото дърво.
— В началото на есента миналата година — започна той — изменникът Зедар се промъкна в тронната зала на кралство Рива и открадна Кълбото на Алдур.
— Какво?! — възкликна Ран Боруни и бързо се надигна от стола. — Как?
— Не знаем — отвърна Улф. — Когато го настигна, може би ще му задам тези въпроси. Ала съм сигурен, че можеш да осъзнаеш колко важно е подобно събитие.
— Това е очевидно — откликна императорът.
— Алорните и сендарите се готвят за война без много много шум — съобщи му Улф.
— Война ли? — Гласът на императора прозвуча потресено. — С кого?
— С ангараките естествено.
— Какво общо има Зедар с ангараките? Той може да действува и самостоятелно, нали?
— Не очаквах чак такава глупост от вас — отбеляза леля Поул.
— Забравяте къде се намирате, госпожо — твърдо й отговори Ран Боруни. — Къде е Зедар сега?
— Минал е през Тол Хонет преди около две седмици — обясни Улф. — Ако му се удаде да прекоси границата и да навлезе в едно от ангаракските кралства, преди да съм успял да го спра, алорните ще започнат войната.
— И Арендия ще воюва заедно с тях — непоколебимо заяви Мандорален. — Крал Кородулин бе също известен.
— Ще разкъсате света на две — възрази императорът.
— Може би — призна Улф. — Ала не можем да позволим на Зедар да занесе Кълбото на Торак.
— Веднага ще пратя вестители до другите кралства — каза Ран Боруни. — Трябва да му попречим преди нещата да излязат от контрол.
— Прекалено късно е за това — мрачно отрони Барак. — Анхег и останалите не са в настроение да се занимават с игрите на толнедранската дипломация тъкмо в този момент.
— Вашите хора се ползват с лоша репутация на север, ваше величество — изтъкна Силк. — Те, изглежда, винаги целят да сключат търговски споразумения. Всеки път, когато Толнедра е посредник при разрешаването на какъвто и да било спор, всичко се оказва страхотно скъпо. Не мисля, че в бъдеще можем да си позволяваме любезното ви съдействие.
Облак скри слънцето и в градината като че ли изведнъж стана студено.
— Но този проблем е раздухан до невероятни мащаби — възрази императорът. — Алорните и ангараките се карат за този безценен камък от хиляди години. Само чакате подходяща възможност да се нахвърлите едни върху други. Е, сега вече имате претекст. Хубаво, забавлявайте се. Докато аз съм император, Толнедра няма да се обвързва с никоя от воюващите страни.
— Няма да е възможно да останеш неутрален — каза леля Поул.
— Защо не? Кълбото не ме засяга по никакъв начин. Нахвърлете се едни срещу други, унищожете се взаимно, щом чак толкова го желаете. Толнедра все още ще бъде на мястото си, когато приключите.
— Съмнявам се — каза Улф. — В империята ти е пълно с мурги, които ще прегазят цялата ти войска само за една седмица….
— Те са почтени търговци. Дошли са в Толнедра, за да търгуват честно и според законите на моята страна.
— Мургите не се занимават с почтена търговия — каза леля Поул. — Всеки мург в Толнедра е пристигнал тук, защото го е изпратил върховният жрец на кролимите.
— Това е преувеличено — упорито продължи да твърди Ран Боруни. — Целият свят знае, че ти и баща ти питаете умопомрачителна омраза към ангараките, ала времената се промениха.
— Ктхол Мургос е все още управляван от Рак Ктхол — напомни Улф. — А там господар е Ктучик. Ктучик не се е променил, нищо че е започнал да използва по-различни думи. Търговците от Рак Госка могат наистина да ти изглеждат възпитани, ала веднага ще скочат на бой, ако им подсвирне Ктучик, който е ученик на Торак.
— Торак е мъртъв.
— Така ли? — възкликна леля Поул. — Виждал ли си гроба му? Разкопавал ли си пръстта над него, за да видиш със собствените си очи костите му?
— Разходите по поддържане на империята в ред са много големи — подхвана императорът — и аз се нуждая от приходите, които ми донасят мургите. Имам агенти в Рак Госка и навсякъде по Южния път на керваните, така че бих научил, ако мургите започнат да се готвят за военни действия срещу мен. Изпитвам известни съмнения, че цялата тази свада е в резултат на вътрешни дрязги между магьосниците. Вие си имате свои мотиви, ала аз няма да ви разреша да използвате моята империя като сляпо оръдие в борбата ви за власт.