— Ти имаш известен авторитет сред алорните — подхвана императорът…
— Да, може и така да се каже — предпазливо потвърди Улф…
— Сигурен съм, че ако ги помолиш, те ще си затворят очите пред една от най-абсурдните клаузи на споразумението при Воу Мимбре.
— Точно коя от всички?
— Наистина, няма никаква нужда Се’недра да отпътува до Рива, нали? Аз съм последният император от династията на Боруните и когато умра, тя няма вече да бъде престолонаследничка. Искам да кажа, че при тези обстоятелства изискването не се отнася до нея. То и без това си е истинска глупост. Потомците на риванския крал са измрели преди тринайсет столетия, така че няма да има никакъв жених, който да очаква дъщеря ми в тронната зала на Рива. Както видяхте, сега Толнедра е много опасно място. Само след година ще отпразнуваме шестнайсетия рожден ден на Се’недра и датата е добре известна на всички. Ако съм изправен пред необходимостта да я изпратя в Рива, половината от наемните убийци в империята ще се укрият около портата на палата, очаквайки дъщеря ми да излезе. Не бих поел този риск. Ако можеш да повлияеш на алорните да смекчат отношението си по този въпрос, аз бих могъл да направя редица отстъпки за връзките ми с мургите — ще огранича техния брой в империята, ще въведа затворени за тях зони и други подобни неща.
— Не, Ран Боруни — категорично го прекъсна леля Поул. — Се’недра ще замине за Рива. Ти не можеш да разбереш, че клаузите на Споразумението не са чиста формалност. Ако дъщеря ти е жената, определена от съдбата да стане невяста на риванския крал, никоя сила на света не може да я спре в уречения ден тя ще бъде в тронната зала на кралство Рива. Препоръките на баща ми по отношение на мургите са само предложения — за твое собствено добро. А как ще предпочетеш да действуваш е лично твоя работа.
— Смятам, че вече изчерпахме възможностите да продължим този разговор — студено заяви императорът. Двама много важни на вид сановници влязоха в градината и размениха няколко думи с лорд Морин.
— Ваше величество — почтително заговори сивокосият шамбелан, — министърът на търговията желае да ви информира, че е постигнал отлично споразумение с търговската делегация от Рак Госка. Господата от Ктхол Мургос проявиха извънредно разбиране към нас.
— Радвам се да го чуя — отговори Ран Боруни и хвърли многозначителен поглед към господин Улф.
— Членовете на делегацията от Рак Госка биха желали да изразят своите почитания преди да отпътуват — добави Морин.
— О, разбира се — даде съгласието си императорът. — С удоволствие ще ги приема.
Морин се обърна и леко кимна към двамата сановници.
Те на свой ред се обърнаха и поговориха с някого зад вратата, която след миг се отвори с решителен замах.
Петима мурги влязоха в градината. Грубите им черни дрехи имаха качулки, ала те не ги бяха сложили на главите си. Плащовете им не бяха закопчани и ризниците, които носеха всички, блеснаха на слънцето. Мургът, застанал начело, беше малко по-висок от останалите и по поведението му личеше, че е водачът на делегацията. Цял рой картини и откъслечни спомени нахлуха в съзнанието на Гарион, когато погледна обезобразеното с белег лице на врага, когото беше познавал цял живот. Странното привличане на безмълвната, тайна връзка между тях отново се прояви. Този мъж беше Ашарак.
Нещо докосна ума на Гарион, ала колебливо — не онази могъща сила, която мургът беше насочил срещу него в мрачния коридор в палата на крал Анхег във Вал Алорн. Амулетът под туниката му стана много студен, ала същевременно като че го пареше.
— Ваше императорско величество! — каза Ашарак и пристъпи напред със студена усмивка. — За нас е чест да бъдем допуснати до височайшето ви присъствие. — Той се поклони, ризницата му издрънча.
Барак здраво стискаше дясната ръка на Хетар; Мандорален се приближи и хвана лявата.
— Изпълнен съм с върховна радост, че отново ви виждам, благородни Ашарак — заговори императорът. — Казаха ми, че споразумението между страните ни е вече постигнато.
— То е изгодно за двете държави, ваше величество.
— Най-добрите споразумения са точно такива — одобрително изрече Ран Боруни.
— Таур Ургас, кралят на мургите, ви изпраща поздрави — продължи Ашарак. — Негово величество е изпълнен с желание да заздрави връзките между Ктхол Мургос и Толнедра. Той се надява, че един ден ще бъде в състояние да нарича ваше императорско величество свой брат.
— Ние се отнасяме с уважение към миролюбивите намерения и легендарната мъдрост на Таур Ургас — усмихна се императорът с известна доза самодоволство.
Ашарак се огледа и черните му очи се присвиха.