— По-добре му кажи истината, скъпа — посъветва леля Поул малката принцеса. — Смятам, че той вече се досети.
Се’недра високомерно вдигна брадичка и каза:
— Аз издадох заповедта, Джийбърс. Баща ми няма нищо общо с нея.
Лицето на Джийбърс стана мъртвешки бледно и той едва се задържа на нозете си.
— Що за идиотско хрумване те накара да избягаш от палата на баща си? — попита Барак дребничкото момиче. — Вероятно цяла Толнедра сега те търси и ще ни хванат тъкмо в центъра на държавата.
— По-полека — обърна се Улф към исполина от Черек. — Макар че е принцеса, тя си е все още малко момиче. Не я плаши.
— Въпреки това въпросът е много уместен — отбеляза Хетар. — Ако ни хванат заедно с принцесата, ще видим как изглежда толнедранската тъмница отвътре. — Той се обърна към Се’недра. — Имаш ли някакъв отговор на този въпрос, или просто приемаш всичко като някаква игра?
Тя надменно се изправи.
— Не съм привикнала да давам обяснения за постъпките си на слуги.
— Виждам, че скоро ще трябва да разсеем някои недоразумения — измърмори господин Улф.
— Просто отговори на въпроса, скъпа — каза леля Поул на момичето. — Няма значение кой те е попитал.
— Баща ми ме държеше в двореца като в затвор — подхвърли Се’недра с твърде високомерен тон, като че с тези думи обясняваше всичко. — Беше нетърпимо, затова си тръгнах. Има и друга причина, но тя е свързана с политиката. Не бихте я разбрали.
— Сигурно ще се изненадаш от това колко много неща бихме могли да разберем, Се’недра — намеси се господин Улф.
— Свикнала съм към мен да се обръщат с „милейди“ — язвително отбеляза тя. — Или с „ваше височество“.
— Аз пък съм свикнал да ми казват истината.
— Помислих, че ти си главният тук — подхвърли Се’недра на Силк.
— Външният вид подвежда — меко отговори драснианецът. — На твое място бих отговорил на зададения въпрос.
— Става дума за някакво старо споразумение — заговори момичето. — Аз не съм го подписвала, ето защо не виждам защо трябва да му се подчиня. Споразумението ми налага да се явя в тронната зала на кралство Рива точно в деня на моя шестнадесети рожден ден.
— Знаем за това — нетърпеливо я прекъсна Барак. — И какво толкова те притеснява?
— Няма да отида, това е всичко — обяви Се’недра. — Дори и главата си няма да обърна към Рива и никой не може да ме принуди да го сторя. Кралицата в Леса на горските нимфи е моя родственица и тя ще ми даде убежище.
Джийбърс беше дошъл отчасти на себе си.
— Какво си направила? — попита втрещено той. — Предприех тази стъпка с твърдата убеденост, че ще бъда възнаграден, дори повишен в длъжност. А ти просто сложи главата ми на дръвника на палача, идиотка такава!
— Джийбърс! — изкрещя тя, потресена от думите му.
— Нека се отдалечим от шосето — предложи Силк — Очевидно трябва да обсъдим много неща, а както сме застанали на главния път, твърде е вероятно някой да прекъсне разговора ни.
— Да, това е добра идея — съгласи се Улф. — Хайде да намерим някое тихо местенце и да пренощуваме там. Ще решим какво ще правим, а на сутринта ще продължим с нови сили напред.
Отново възседнаха конете и се отправиха през хълмистото поле към редица дървета, които очертаваха криволичещ междуселски път на около миля пред тях.
— Защо не спрем тук? — предложи Дурник и посочи огромен дъб, който се издигаше до пътя. В светлината на късия следобед се виждаше, че клоните на дървото вече са започнали да се разлистват.
— Да, мястото е хубаво — одобри го господин Улф.
Под шарената сянка на широко разперените клони беше много приятно. Пътят беше ограден от двете страни с ниски покрити с мъх каменни стени. Тъкмо на това място имаше стъпала за преминаване през оградата, а от тях започваше пътечка, която лъкатушеше към близкото езеро.
— Можем да запалим огън зад една от стените — заяви Дурник. — Така никой няма да може да го види от главния път.
— Ще събера дърва — предложи услугите си Гарион и погледна сухите клони, нападали в тревата под дървото.
Вече бяха възприели определен ред при изграждането на лагера за нощуване. За един час успяха да направят палатките, да напоят конете и да ги вържат. Огънят вече гореше. После Дурник, който забеляза издайнически кръгове по повърхността на езерото, нагорещи една желязна карфица и внимателно изкова от нея кукичка.