— За какво ти е това? — попита Гарион.
— Помислих си, че малко риба ще ни дойде добре за вечеря — рече ковачът и изтри кукичката в кожената пола на туниката си. Остави я настрани и с клещите вдигна от огъня втора карфица. — Ти не искаш ли да си опиташ късмета?
Гарион се ухили. Барак, който седеше наблизо и сресваше сплъстената си брада, вдигна поглед и подхвърли с копнеж:
— Сигурно нямаш време да направиш още една кука, а?
Дурник се засмя.
— Това ще ми отнеме само две минути.
— Ще имаме нужда от стръв — заяви Барак и бързо се изправи. — Къде ти е лопатата?
Не след дълго тримата прекосиха полето на път към езерото, отрязаха няколко фиданки за риболовни пръти и си избраха място, готови за сериозен улов.
Оказа се, че рибата е изгладняла и се втурва на цели рояци към стръвта, окачена на куките. За по-малко от час трийсетина пъстърви с внушителни размери лежаха в бляскава редица върху тревата край брега на езерото.
Риболовците се върнаха, когато небето започна да порозовява от заревото на залязващото слънце. Леля Поул огледа улова, ала изражението й остана сериозно.
— Много хубаво — каза им тя. — Ала сте забравили да изчистите рибите.
— О! — възкликна Барак леко засегнат. — Помислихме си… ами, искам да кажа, че… добре де, щом ние ги уловихме, значи… — И остави изречението си недовършено.
— Продължавай — подкани го тя с нетрепващ поглед.
Барак въздъхна.
— Е, май ще трябва да ги изчистим — със съжаление подхвърли той към Дурник и Гарион.
— Вероятно си прав — съгласи се Дурник.
Небето беше станало лилаво и когато пътешествениците седнаха да ядат, по него започнаха да се появяват звездите. Леля Поул беше изпържила пъстървата до златистокафяво и дори придирчивата малка принцеса не намери нищо, от което да се оплаче.
След като се нахраниха, отместиха чиниите и се заеха да намерят изход от затруднението, което им беше създала Се’недра с бягството си от Тол Хонет. Джийбърс беше потънал в такава безнадеждна меланхолия, че едва ли допринасяше нещо съществено в обсъждането, а Се’недра непреклонно твърдеше, че дори да я предадат на боруните в града, пак ще избяга. Накрая не стигнаха до никакво решение.
— Каквото и да направим, все ще загазим — с печален глас обобщи положението Силк. — Дори да я предадем на семейството й, ще й зададат някои неудобни въпроси — и тогава тя със сигурност ще съчини цветиста история, с която ще ни представи във възможно най-лоша светлина.
— Можем да поговорим повече по този въпрос утре сутринта — заяви леля Поул. Спокойният й тон показваше, че вече е взела някакво решение, ала в този момент не желае да разкрие какво е то.
Джийбърс избяга малко преди полунощ. Чаткането на копитата на коня му събуди всички. Обзетият от паника учител хвърчеше в галоп към стените на Тол Боруни.
Силк се изправи в колебливата светлина на угасващия огън. Кипеше от яд.
— Защо не го спря? — викна той на Хетар, който стоеше и наблюдаваше беглеца.
— Казаха ми да не го правя — отговори облеченият в кожени дрехи алгар и посочи с поглед леля Поул.
— Това премахва единствената истинска трудност, пред която бяхме изправени — обясни леля Поул. — Учителят щеше да бъде само излишен багаж за нас.
— Значи знаеше, че той ще избяга? — попита я Силк.
— Естествено. Аз му помогнах да вземе това решение. Ще отиде, без да се бави нито минута, при боруните. Ще опита да спаси собствената си кожа, като ги информира, че принцесата е избягала сама от палата и че сега е с нас.
— Значи трябва да го спрете! — извика Се’недра със звънтящ глас. — Тръгвайте след него! Върнете го!
— След всичките ми усилия да го убедя да избяга? — попита леля Поул. — Не се дръж глупаво.
— Как смееш да ми говориш така! — извика Се’недра. — Изглежда, забравяш, коя съм аз.
— Млада госпожице — учтиво заговори леля Поул. — Смятам, че ще се изненадаш колко малко я е грижа Поулгара коя си ти.
— Поулгара? — задави се Се’недра. — Онази Поулгара? А каза, че е твоя сестра — или така ми се е сторило?
— Излъгах — призна си Силк. — Това е порок, от който, уви, страдам.
— Ти си обикновен търговец — обвинително изрече момичето.
— Той е принц Келдар от Драсния — представи го леля Поул. — и останалите имат високопоставен сан. Сигурна съм, че вече ти е ясно какво малко впечатление ни прави титлата ти. И ние имаме титли, затова знаем, че те са само празни звуци, лишени от всякакво съдържание.
— Ако ти си Поулгара, значи той трябва да е… — Принцесата се обърна и впи втренчения си поглед в господин Улф, който беше седнал на най-ниското стъпало от стълбището при стената и събуваше обувките си.