— Странно — отбеляза Дурник, — не виждам никакви следи от дървари.
— Дървари ли? — ахна Се’недра. — Тук? Те не биха посмели да влязат в тая гора.
— Лесът е недокоснат от човешка ръка, Дурник — обясни господин Улф. — Боруните са подписали договор с дриадите. От триста години никой не е докосвал дърветата в тази гора.
— Много интересно място — каза Мандорален и се огледа с известно безпокойство. — Струва ми се, че долавям нечие присъствие… някой, който не е настроен твърде приятелски към нас.
— Гората е жива — обясни Се’недра. — Всъщност тя не харесва непознати. Ала не се безпокой, Мандорален, няма опасност за живота ти, докато си с мен. — Гласът й звучеше твърде самодоволно.
— Сигурен ли си, че патрулите няма да ни преследват? — обърна се Дурник към господин Улф. — В края на краищата Джийбърс знаеше, че ще дойдем тук. Сигурен съм, че е съобщил за това.
— Боруните няма да нарушат договора с дриадите — увери го Улф. — За нищо на света.
— Още не зная да е сключван договор, който толнедранците не биха нарушили, ако от това ще извлекат някакви изгоди — скептично подхвърли Силк.
— Този е малко по-различен — отговори Улф. — Дриадите са дали една от своите принцеси за жена на млад благородник от фамилията Боруни. Тя станала майка на императора на първата борунска династия. Богатствата на боруните са много тясно обвързани с този договор. Те няма да рискуват да го нарушат — за нищо на света.
— А какви точно са дриадите? — попита Гарион. Странното усещане за нечие присъствие, за това, че гората ги вижда, го караше да изпитва желание да говори. Така щеше да прикрие потискащата, сякаш изпълнена с хиляди бдителни очи тишина.
— Малка група горски нимфи — отвърна господин Улф. — Много нежни и добри. Винаги съм ги харесвал. Разбира се, не са човешки същества, но това не е толкова важно.
— Аз съм дриада — заяви гордо Се’недра.
Гарион впери поглед в нея.
— Формално погледнато, тя има право — потвърди думите й Улф. — Чертите на дриадите наистина се проявяват по женска линия. Това е едно от нещата, което кара боруните да се отнасят честно към договора — иначе всички техни жени и майки просто ще си вземат багажа и ще напуснат домовете си.
— Но тя ми изглежда като човешко същество — възрази Гарион, все още втренчил поглед в принцесата.
— Дриадите са така тясно свързани с хората, че съществуващите между тях разлики едва ли са от значение — продължи Улф. — Това вероятно обяснява факта защо те не са полудели както другите чудовища, когато Торак е разполовил света.
— Чудовища ли! — високо протестира Се’недра.
— Прощавай, принцесо — извини се Улф. — Това е думата, използвана от улгосите, за да опишат съществата, различаващи се от хората. Тези същества подкрепили Горим в Пролгу, когато той се е срещнал с бог Ул.
— Приличам ли ти на чудовище? — попита тя и гневно разтърси глава.
— Може би са избрали неподходяща дума — измърмори Улф. — Прости ми.
— Чудовища, няма що! — кипеше Се’недра.
Улф вдигна рамене.
— Малко по-нататък има поток, ако не ме лъже паметта. Ще спрем там и ще чакаме, докато новината за нашето пристигане долети до кралица Ксанта. Не е много умно да навлизаме в територията на дриадите без разрешението на тяхната кралица. Те могат да станат твърде противни, когато ги предизвикат.
— Били нежни и добри — поне така ми се стори, че каза — напомни му Дурник.
— В разумни граници — отговори Улф. — Ала не е много разумно да дразним същества, които общуват с дървета, точно когато се намираме в сърцето на гората. Може да се случат някои неприятни неща. — Той се намръщи. — О, това ми напомня нещо. По-добре скрий брадвата си някъде, да не се вижда. Дриадите изпитват неприязнени чувства към брадвите и пожарите. Отношението им към огъня е крайно неразумно. Трябва да палим съвсем малки огньове и да ги използваме само при готвене.
Стигнаха до един огромен дъб, край който ромолеше поток. Слязоха от конете и опънаха палатките. След като се нахраниха, Гарион се разходи наоколо, обзет от скука. Господин Улф дремеше, Силк беше примамил останалите мъже и всички играеха на зарове. Леля Поул беше сложила принцесата да седне на един дънер и старателно отстраняваше лилавата боя от косата й.
— Ако няма какво друго да правиш, Гарион — подхвана вълшебницата, — защо не вземеш да се изкъпеш?
— Да се къпя ли? — попита той. — Къде?