— Сигурна съм, че ще откриеш някъде в потока вир — отговори тя и внимателно натри със сапунена пяна косата на Се’недра.
— Да се къпя в тази вода? Не се ли страхуваш, че ще настина?
— Ти си здраво момче, скъпи — каза тя. — Ала си страшно мръсен. Иди да се измиеш.
Гарион я изгледа мрачно, после отиде до един от вързопите да вземе чисти дрехи, сапун и кърпа и с тежки стъпки пое срещу течението на потока, като мърмореше недоволно.
Когато остана сам, чувството, че някой го наблюдава, стана още по-силно. То беше нещо, което не можеше да определи. В усещането нямаше нищо особено — просто като че ли самите дъбове чувстваха присъствието на човека и си разменяха сведения за движението му сред тях на някакъв странен растителен език, който Гарион не разбираше. Не долавяше заплаха — просто някаква особена бдителност.
Повървя доста и накрая откри дълбок вир, издълбан от малък водопад, спускащ се от скалите. Водата беше много чиста и младежът виждаше ярките камъчета на дъното и няколко едри пъстърви, които го наблюдаваха предпазливо. Докосна водата с ръка и потрепера. Подвоуми се дали да не направи някоя хитрина — бързо да се наплиска с вода и да замаже със сапун по-големите петна мръсотия, ала се отказа. Леля Поул нямаше да приеме нищо друго освен истинско изкъпване. Той въздъхна горчиво и започна да сваля дрехите си.
Първоначалният студ беше ужасен, но след няколко минути Гарион разбра, че може да понесе къпането. След известно време дори му хареса. Водопадът беше прекрасно средство да изплакне сапуна от тялото си и не след дълго младежът осъзна, че му е приятно.
— Вдигаш страшно много шум — рече Се’недра. Беше застанала на брега и съвсем спокойно го наблюдаваше с оценяващ поглед.
Гарион незабавно се гмурна на дъното на вира.
Ала ако не е риба, човек едва ли може да остане под водата безкрайно дълго. След около минута той се появи на повърхността и подаде глава над водата, като се задъхваше и пръхтеше.
— Какво правиш? — попита Се’недра. Беше облякла къса бяла туника без ръкави, пристегната на кръста с коланче. Краката й бяха обути в леки сандали с връзки, които се кръстосваха на изящните й глезени и прасци току до под колената. В едната си ръка носеше кърпа.
— Махай се! — изфъфли той, пръскайки слюнки.
— Не бъди глупав — възрази тя, седна на един голям камък и започна да развързва сандалите си. Медночервеникавата й коса беше все още влажна и се спускаше по раменете й като тежък водопад.
— Какво правиш?
— Мисля да се изкъпя — отговори тя. — Още много ли ще стоиш там?
— Иди на някое друго място — извика Гарион. Трепереше от студ, но не смееше да излезе от вира.
— Това място изглежда прекрасно — заяви принцесата. — Как е водата?
— Студена — отвърна той с тракащи зъби. — Но няма да изляза, докато не се махнеш.
— Не се дръж като глупак — прекъсна го тя.
Той упорито поклати глава. Лицето му пламтеше. Принцесата въздъхна, изгубила всякакво търпение.
— О, много добре — заяви тя. — Няма да гледам, но смятам, че се държиш глупаво. В баните в Тол Хонет никой пет пари не дава за подобни неща.
— Тук не е Тол Хонет — остро възрази той.
— Ще се обърна с гръб, щом това ще те накара да се чувстваш по-добре — изрече момичето, стана и се обърна с гръб към вира.
Без изцяло да й се доверява, Гарион изпълзя от водата и макар че от тялото му капеше вода, навлече долните гащи и панталоните си. После извика:
— Готово. Вирът е на твое разположение. — И изтри мокрото си лице и косата с кърпата. — Аз се връщам при палатките.
— Лейди Поулгара каза да останеш с мен — съобщи му тя и спокойно отвърза коланчето от кръста си.
— Какво?! — възкликна Гарион дълбоко потресен.
— Трябва да останеш тук, за да ме защитаваш — обясни момичето, после улови долния край на туниката си. Очевидно възнамеряваше да я съблече.
Гарион се обърна с гръб към нея и упорито впи поглед в дърветата. Ушите му пламтяха, ръцете му трепереха.
Лекият й сребрист смях се разнесе наоколо; той чу как водата се разплиска, когато девойката скочи във вира, чу я и как изписка от изненада при допира със студената вода. После отново се разнесе шляпане и плисък.
— Дай ми сапуна — заповяда тя.
Младежът се наведе да го вземе и, без да иска, за миг я зърна — скрита до кръста във вира, — след това здраво стисна клепачите си. Тръгна гърбом към водата със затворени очи, непохватно протегнал ръката със сапуна зад себе си.
Тя отново се разсмя и взе сапуна от ръката му.
След време, което му се стори цяла вечност, принцесата приключи с къпането, излезе от вира, изтри се и се облече. През цялото време Гарион остана с плътно затворени очи.