— Нищо не виждам — отвърна Се’недра.
— Ето там, точно зад дървото с големия бял клон. Дриада ли е това?
Някаква фигура се плъзгаше в полумрака от дърво до дърво. В очертанията й имаше нещо смразяващо и отблъскващо. Се’недра се взря в нея и каза с погнуса:
— Не е дриада. Това нещо изобщо не е от тази гора.
Дурник вдигна един паднал клон и го сграбчи здраво. Гарион се огледа, намери друг клон и също се въоръжи.
Още една фигура се появи между две дървета, този път по-близо до тях.
— Трябва да рискуваме — мрачно изрече Дурник. — Тичайте, но внимавайте къде стъпвате. Доведете останалите. Бързо!
Гарион хвана Се’недра за ръка и затичаха по брега на потока. Непрекъснато се препъваха. Дурник изоставаше все по-назад и по-назад и размахваше тоягата на всички страни.
Гадните фигури ги бяха обкръжили отвсякъде и Гарион почувства първите пристъпи на паника.
Се’недра изпищя. Едно от изчадията се беше измъкнало иззад нисък храст точно пред тях. Беше огромно, с грозно туловище, и върху главата му нямаше лице. Две дупки, които му служеха като очи, се взираха безизразно в тях. Чудовището се затътри напред, протягайки два подобни на ръце крайника, за да ги улови. Беше тъмносиво, с цвят подобен на тиня, и цялото бе покрито с изгнил вонящ мъх, полепнал по слузестото му тяло.
Без да мисли, Гарион изтласка Се’недра зад себе си и замахна с тоягата. Ударът беше страшен, ала дървото просто потъна в тялото на чудовището без никакъв видим ефект. Един от протегнатите крайници на изчадието перна лицето на момъка и той с отвращение потръпна от слузестото му докосване. Отново замахна отчаяно и удари черната сянка по ръката. С ужас видя, че крайникът се отчупи при лакътя и че изчадието се навежда, за да си го прибере.
Се’недра изпищя отново и Гарион се обърна. Още един от човеците с тела от тиня се беше приближил зад нея и я бе сграбчил през кръста с две ръце. Изчадието тъкмо правеше опит да се обърне и да побегне с принцесата; когато Гарион развъртя тоягата си с всичка сила. Насочваше ударите си не толкова към главата или тялото, а по-скоро към глезените на чудовището.
След малко то се строполи с два счупени крака, ала не освободи хватката около кръста на Се’недра.
Гарион скочи напред, хвърли тоягата и измъкна камата си. Плътта на изчадието беше изненадващо корава — под глината бяха сплетени лози и изсъхнали клони. Гарион трескаво сряза една от ръцете и после се опита да изтръгне стенещата принцеса на свобода, но другата ръка все още продължаваше да я държи. Почти разтърсван от ридания, Гарион започна да я сече.
— Внимавай! — пронизително изкрещя Се’недра. — Зад тебе!
Гарион светкавично погледна през рамо. Първият мъж с тяло от тиня протягаше крайниците си към него. Младежът усети върху глезена си студено докосване. Ръката, която току-що беше отсякъл, бе изпълзяла по земята и сега го притискаше в хватката си.
— Гарион! — проехтя някъде наблизо гласът на Барак.
— Насам! — извика Гарион. — Бързо!
Сред храстите се разнесе трясък и грамадният червенобрад черек се появи с меч в ръка. Хетар и Мандорален го следваха по петите. С могъщ замах Барак отряза главата на първия мъж с тяло от тиня. Тя литна във въздуха и с тъп отблъскващ звук се заби в земята на няколко крачки от тях. Обезглавеното същество се заклати и сляпо запристъпва напред, като се опитваше да сграбчи нападателя си. Барак видимо пребледня, после отсече и двете протегнати напред ръце. Ала чудовището все още продължаваше да се тътри напред.
— Краката! — извика бързо Гарион, наведе се и започна да удря с камата си ръката, която го държеше за глезена.
Барак отряза краката на мъжа с тяло от тиня и чудовището падна. Отсечените части на туловището му запълзяха обратно към него.
Появиха се още същества. Хетар и Мандорален размахваха оръжията си. Навсякъде се разхвърчаха късове жива тиня.
Барак се наведе и изтръгна ръката, която държеше Се’недра, след това с рязко движение изправи момичето, побутна го към Гарион и викна:
— Заведи я в палатките! Къде е Дурник?
— Остана назад, за да ги задържи — викна и Гарион.
— Ние ще му помогнем — рече Барак. — Бягай!
Се’недра беше обхваната от пристъп на истерия и Гарион трябваше да я влачи към палатките.
— Какво става? — попита леля Поул.
— Нападнаха ни чудовища — отвърна Гарион, изблъсквайки принцесата към леля си. — Телата им са от кал, човек не може да ги убие. Хванаха Дурник! — Младежът се втурна към една от палатките и миг след това отново се показа с меч в ръка. В ума му като че бе избухнал огън.
— Гарион! — изкрещя леля Поул, докато се мъчеше да се откопчи от хълцащата принцеса. — Какво правиш?