Тя също стана и излезе от сепарето. Знаеше, че сред тълпата я дебнат не само лакеите на Аробин – и други я следяха скришом още от влизането ù в пивницата.
Зачуди се дали някогашният ù ментор подозираше. Аробин, с една глава по-висок от нея, ù се усмихна. После протегна ръка и тя му позволи да погали с кокалчета бузата ù. Мазолите по пръстите му ù подсказваха, че продължава да тренира усилено.
– Не очаквам от теб да ми се довериш нито да ме обичаш.
През онези пъклени, съкрушителни години Аробин ù беше казвал един-единствен път, че я обича. Двамата със Сам тъкмо се канеха да напуснат града, когато я беше намерил в склада – скромния ù дом, – за да я помоли да остане, твърдейки, че ù е ядосан, задето иска да си тръгне, и че е сторил всичко, изпълнил е всичките си безбожни машинации, само от гняв заради решението ù да напусне Крепостта. Елин така и не разбра какво бе имал предвид с тези две думи – обичам те, но през следващите дни, след като Рурк Фаран я упои и опипа всяка част от тялото ù с мръсните си ръце, след като я хвърлиха в онази проклета тъмница, започна да се убеждава, че са просто поредната лъжа.
Очите на Аробин омекнаха.
– Липсваше ми.
Тя се отдръпна от него.
– Странно... бях в Рифтхолд цяла есен и зима, а нито веднъж не ме потърси.
– Смеех ли? Мислех, че ще ме убиеш на мига. Но тази вечер ми докладваха, че най-сетне си се върнала... и реших, че може би си размислила. Прощавай, че използвах толкова... заобиколни методи да те доведа тук.
Още един премерен ход – този да ù разкрие стратегията си, но не и истинската подбуда зад действията си.
– Имам си по-важна работа от това да мисля дали си жив, или мъртъв – отвърна тя.
– Разбирам. Но вероятно с обичния ти Едион е друго. – Бесният ритъм на сърцето ù прозвуча из цялото ù тяло и тя се напрегна да запази самообладание.
Аробин продължи: – Всичките ми ресурси са на твое разположение. Едион е под денонощна охрана в кралската тъмница. Ако ти е нужна помощ, подкрепа, знаеш къде да ме намериш.
– А на каква цена?
Аробин плъзна очи по тялото ù и нещо в стомаха ù се сгърчи. Погледът му не беше нито братски, нито бащински.
– Услуга... само една услуга. – Предупредителни звънци ехтяха в главата ù.
Предпочиташе да сключва сделки с Валгите. – В града ми се прокрадват странни същества. Същества, облечени в човешки тела, подобно на дрехи. Искам да знам какви са.
Твърде много нишки започваха да се преплитат.
– Какво имаш предвид? – попита предпазливо тя.
– Има няколко сред командирите на новата кралска гвардия. Събират хора, поддръжници на магията... и такива, подозирани в магьосничество. Екзекуциите са ежедневие, по изгрев и залез слънце. Онези твари сякаш живеят за тях.
Изненадан съм, че не си ги забелязала на пристанището.
– За мен всичките са чудовища.
Но Каол не изглеждаше като тях. Слава богу!
Той зачака.
Тя също.
Елин проговори първа.
– Това ли е услугата? Да ти кажа какво знам?
Нямаше смисъл да отрича, че знае истината – нито да пита как е разбрал, че я знае.
– Отчасти.
Тя изсумтя.
– Две услуги на цената на една? Колко типично.
– Просто две страни на една и съща момента.
Елин впери равнодушен поглед в него и заговори:
– След дългогодишни опити кралят е успял да се докопа до някои стари тайни и нечувана, архаична мощ, с чиято помощ е способен да неутрализира чуждата магия, докато в същото време призовава древни демони и ги вселява в човешки тела за нарастващата си армия. Използва пръстени и нашийници от черен камък, чрез които демоните проникват в телата, и преследва някогашни магьосници, тъй като техните дарби улесняват задържането на тварите. – Истина, истина, истина... но не цялата истина. Спести му за Знаците и Ключовете на Уирда. За тях не би споделила нищо с Аробин. – По време на престоя ми в двореца срещнах няколко от обсебените мъже, хранеха се от силата и ставаха все по-могъщи с всеки изминал ден. А докато бях във Вендлин, се изправих лице в лице с един от генералите му, който бе пленен от обладан от демони принц с невъобразима мощ.
– Нарок – пророни замислено Аробин. Дори да беше ужасѓн или шокиран, лицето му не го издаде.
Елин кимна.
– Те поглъщат живота. Толкова всесилен принц може да изсмуче душата ти, да се храни с теб. – Тя преглътна и по езика ù полепна същински страх. – Мъжете, за които говориш – онези командири, имат ли нашийници, или пръстени? – По ръцете на Каол не беше видяла нищо.
– Само пръстени – отговори Аробин. – Има ли разлика?
– Доколкото знам, само с нашийник може да се задържи истински принц, пръстените са за по-маломощни демони.