Тал я гледаше ядосано, лицето му се зачерви от потискания гняв, което неистово го накара да се закашля.
— Върви си! — извика Лора, скачайки на крака и се засуети около Тал като разгневена мечка. — Достатъчно го разстрои.
Джура се извърна и без да погледне ни на ляво, ни на дясно напусна тренировъчното поле.
Роуан тръгна към баща си, но очите му следяха Джура в гръб.
— Ти си глупак — успя да каже Тал на Роуан. — Тя ще съсипе живота ти.
Роуан се усмихна.
— Нямам избор. Така както аз ще бъда крал, така и тя ще бъде моя.
— Твоя?… — изуми се Лора. — За какво говорите? Роуан, да не искаш да кажеш, че… ще се жениш за тази жена? Тя е невъзпитана, безжалостна, не мисли за никого освен за себе си и не уважава твоето право да си крал. Тя е съвсем неподходяща дори да живее в нашия дом, а още по-малко да заема почетно място.
— Х-хм… — бе единственото, което се чу от Роуан, който се обърна, за да наблюдава стрелбата.
Следващите няколко дни Джура тренираше по-усилено от когато и да било. Тя не присъстваше на пиршествата в чест на пристигащите състезателки, нито напускаше полето за упражнения, за да ги поздрави. Ставаше преди зазоряване, пробягваше километри по дългите, лъкатушещи трасета извън градските стени. Прескачаше широки потоци, преминаваше по тесни стволове, упражняваше се в хвърляне на копие и стрелба с лък. Спираше само, за да погълне огромни количества храна, тъй като се чувстваше изгладняла като вълк, а вечер потъваше в тежък сън.
— Джура — каза на четвъртия ден Силеан, — намали малко темпото. Ще бъдеш прекалено уморена на състезанието.
— Трябва да съм готова. Трябва да победя.
— Искаш да спечелиш? — попита Силеан плахо.
— Искам да спечеля, за да съм сигурна, че ти ще спечелиш. До него на трона трябва да има някой със здрав разум. Суетата и глупостта му са безгранични. Ако ти не си там, се опасявам, че той ще унищожи Ланкония.
Силеан се намръщи.
— Джура, не мисля, че си права. Той въобще не прилича на суетен човек. Упражнява се почти колкото теб и наблюдава бойците си по цял ден. Изключително справедлив и безпристрастен е при уреждане на спорове и е любезен към жените, които пристигат за Хонориума. — Тя спря и се усмихна. — Помниш ли как преди три години налетяхме на онази ловна група от зерни? Ти и аз бяхме сами, а те бяха спрели да напоят конете си.
— Да. Скрихме се в храстите и изчакахме да си отидат.
— Помниш ли предводителката им? Онази едра жена с набразденото от белези лице?
— Чухме гласът й и я взехме за мъж.
— Да. Точно тя — каза Силеан. — Казва се Мела и е дошла да се опита да спечели ръката на Роуан.
Джура се усмихна злобно.
— Той заслужава точно такава. — Изразът на лицето й се промени. — Но не и ние, ириалите. Силеан, ти трябва да спечелиш.
Силеан погледна приятелката си строго.
— Защо го мразиш толкова? Откакто отвори портата, повечето от нас са склонни да му дадат шанс да се докаже.
— Да — сряза я Джура, — всички вие сте склонни да забравите, че мястото му въобще не е сред нас и че заема трона, който се полага на Гералт. Ти виждаш само красивата му външност, а не подлостта в душата му.
— Не знаех, че го познаваш толкова добре.
— Въобще не го познавам — отвърна Джура, но усещаше, че се издава. Образът на мъжа я преследваше всяка минута, а сутрин, преди напълно да се събуди, тя опипваше неволно леглото до себе си, за да го усети. — Не искам да го познавам. Какво — цял ден ли ще говорим или ще се упражняваме?
Джура печелеше във всички дисциплини по време на предварителните упражнения. Хонориумът траеше три дълги трудни дни, изпълнени със състезания, и участничките получаваха точки, според класирането си в отделните дисциплини. В края на първия ден една трета от тях, имащи най-малко точки, щяха да бъдат отстранени, а втора третина щеше са ги последва в края на следващия ден. На третия ден всички дисциплини отново трябваше да се повторят, но вече по двойки. Която загубеше, напускаше игрите. До края на деня трябваше да останат само две състезателки и победителката от финалния двубой — борба с дървени пръти — печелеше наградата — кралица на Ланкония. На два пъти Джура получаваше съобщения, че спешно я викат в някое тъмно, отдалечено местенце, но отказваше да се отзове. Той сигурно си мислеше, че е въртиопашка, лесна плячка за неговата похот и е попадала под обаянието му, но нямаше да става глупачка за пореден път. Зачуди се колко ли други жени съблазнява в момента. Всеки път, когато видеше някоя от стажантките да се връща от Ескалон, лицето й поруменяваше, гласът й се снишаваше, очите й заблестяваха и се чудеше дали не е била с Роуан.