Когато Роуан спря пред Джура, тя не го погледна, а упорито се вторачи някъде вдясно.
— Бог да бъде с теб — прошепна той.
Миг след това последва вик и игрите започнаха.
Първият ден бе лесен и Джура пестеше силите си за следващите. От нея се искаше само да е сред водещите в отделните дисциплини, за да си осигури участие по-нататък. Тя неизменно бе в първата четворка, но никога не и победителка. Освен това не желаеше да покаже пред всички на какво е способна още първия ден. Мела спечели всички дисциплини, в които се състезаваше, дори надбягването, макар че избута с лакти една ириалка в последния момент.
Джура нямаше никаква представа как победите на зерните се възприемат от Роуан, но всеки път, когато обявяваха Мела за победителка, той вътрешно умираше, като в края на деня изглеждаше по-уморен от самите състезателки.
Джура напусна полето доволна и се завърна в помещенията, отредени за участничките, за да се изкъпе и отпочине.
В края на втория ден бяха останали само шестнайсет жени, които щяха да се състезават до края.
— Джура — каза Силеан, — който се изправи пред Мела в борбата, която ще загуби от нея.
— Може и да не стане така — отвърна Джура, но знаеше, че се самозалъгва. Рано на другата сутрин щеше да се тегли жребий, за да се види кой с кого ще се състезава и в коя дисциплина. Почти всички можеха да бият Мела по бързина, но в борбата щеше да е обратното. — Може да се падне на друга жребият, и тя ще загуби.
— Притеснявам се, че някоя от нас ще се изправи срещу нея.
— Аз — бързо каза Джура. — Мен може да победи, но поне ти ще трябва да се биеш срещу нея с прът. А тя ще е уморена от борбата с мен. Това мога да ти го гарантирам.
Силеан не се усмихна.
— Ела с мен. Искам да отида до града.
— Защо? — попита Джура рязко. — Каква работа имам в града, а и трябва да почиваме.
— Ще се срещна с принц Роуан — отвърна Силеан тихо.
Джура усети, че се ядосва.
— О? Иска да опита от това, което ще е негово? И с другите състезателки ли ляга? Например Мела?
— Престани! — нареди й Силеан. — Променила си се откакто той дойде. Не, не възнамерявам да прекарам нощта с него. Ако искаш да знаеш, Дейр уреди срещата.
— Дейр? — попита Джура ужасено.
— Ти толкова усилено тренираше, че нямаше време да се видиш с твоя избраник, но с мен не е така. Роуан е моят избраник, или поне мисля за него като за такъв, и искам да го видя, за да ми пожелае насаме късмет. Помислих си, че ще ти е приятно да ме придружиш и да се видиш с Дейр.
— Да — промълви Джура смутено, — разбира се. — Не бе се сещала за Дейр от дни насам. — Много ми се иска да го видя.
Пространството непосредствено пред градските стени и целият град бяха осветени от стотици факли. Пияни танцуваха и подскачаха на празненството. Толкова много хора потупваха Джура и Силеан по гърбовете, че Джура се пресегна да извади ножа си, но срещна само празната ножница.
Роуан ги очакваше в сянката на каменния замък на Тал. Беше тук от доста време, но бе готов да чака с дни, ако това означаваше да прекара няколко мига с Джура насаме. Тя по-добре се бе престорила, че не се познават. Беше почти доволен, че не го бе погледнала при откриването на игрите, защото можеше да изгуби контрол върху себе си.
Докато игрите напредваха и тя бе излязла на второ, трето а понякога и четвърто място, той започна да се съмнява дали може да победи. Нервно бе попитал Дейр за нейните умения като гвардейка. В края на втория ден знаеше, че вече не е в състояние да проявява предпазливост и бе помолил Дейр да уреди тайна среща с Джура.
Сега стоеше и я чакаше.
Джура усети присъствието му преди да го зърне.
— Ето го — посочи тя на Силеан, а гласът й бе прегракнал. Джура наблюдаваше как Силеан пристъпва към сянката и едрата ръка на Роуан я сграбчва. Ръцете й се свиха в юмруци. Значи бе истина; тя бе една от многото. Този отвратителен сатир налиташе и прегръщаше всички жени. Дали разказваше на Силеан за любовта си към нея? Всички твърдяха, че усилено тренира, но ако прекарваше толкова време в криене по конюшните и в целуване на жени, кога му оставаше време да се упражнява?
— Ти си Силеан? — чу го Джура да казва и двамата изскочиха от сянката, а Джура отстъпи назад.
— Дейр не ти ли каза за срещата? — попита Силеан.
— Той каза, че ще се срещна с… Да, да, разбира се, че ми каза. Сама ли си?
Джура го видя как се взира в тъмнината.
— Джура е с мен. Дойдохме насаме да ни пожелаете успех.
Очите му продължаваха да се взират в тъмнината и накрая спряха върху нея, макар да не я виждаше.