Силеан просто трябваше да спечели.
Джура се наложи с лекота в първите три дисциплини. Надбяга една от ириалките, след което заби шест стрели право в центъра на мишената и така победи едно феаренско момиче, което изненадващо бе стигнало до този етап на състезанието. Третата дисциплина бе малко по-трудна: трябваше да прескочи летва, поставена високо над земята. Едва успя. Почти се разплака от облекчение, когато далеч по-тежката от нея зерна бутна летвата и по този начин загуби.
На Джура й оставаше да се бие с победителката от двубоя между Силеан и Мела.
Битката между двете вече бе започнала. Тълпата инстинктивно усещаше, че това е решаващото състезание. Сравнявайки двете жени, изглеждаше сякаш орел ще се бие с колибри. Мела тежеше поне с двадесетина килограма повече от своята съперница. Силеан разчиташе на интелигентността, бързината и ловкостта си — предимства, които не помагаха много, когато едно дъбово дърво се готви да те задуши с клоните си и да те премаже.
Джура се присъедини към групата състезателки, застанали до оградата, за да наблюдават борбата. За разлика от тях, не викаше, а безмълвно се молеше с цялата си душа.
Мела обгърна с огромните си ръце Силеан през гърдите и я стисна.
— Надхитри я! — прошепна Джура. — Използвай слабите й места. Не се оставяй да те победи. — Надяваше се тези думи да достигнат до приятелката й и Силеан като че ли я чу, защото заби пръсти във врата на Мела и причинената болка принуди по-едрата жена да отстъпи.
Джура въздъхна с облекчение докато двете състезателки се готвеха за следващата схватка. Неволно погледна към кралските скамейки и видя, че Роуан я наблюдава. Изглеждаше угрижен. Зад него Дейр също бе насочил очи към нея. Тя отново се загледа в двубоя.
Мела събори Силеан на земята и се готвеше да скочи отгоре й. Силеан обаче се оказа прекалено бърза; успя да се претърколи и Мела се стовари на твърдата земя. В следващия миг Силеан бе отгоре и й извиваше ръката.
Липсата на ловкост попречи на Мела да отблъсне Силеан. Беше хваната като в капан.
Силеан успя да задържи Мела прикована към земята доста дълго. Накрая тълпата се развика:
— Откажи се! Откажи се!
След изчакване, което се стори безкрайно на Силеан, Мела се призна за победена.
Силеан се изправи, но лицето й не бе възторжено, а посивяло, свито от болка и изтощение. Успя да вдигне само едната си ръка в знак на победа, а другата висеше безжизнено.
Джура разбра, че приятелката й е пострадала и се втурна да види сериозно ли е.
— Стига! — скара се Джура, когато Силеан започна да протестира. — Облегни се на мен, но не оставяй тълпата да види, че не си добре. Лошо ли си изпати?
— Най-малкото три счупени ребра — прошепна Силеан едва-едва. — Да се откажа ли от двубоя с теб?
— Не. Ще започнем веднага. След броени минути ще загубя. Ако спреш за почивка няма да имаш сили да продължиш. А сега се обърни и се усмихни. Поздрави тълпата. Съвсем скоро ще свърши.
Сърцето на Джура биеше лудо докато вдигаше сопата и се подготвяше за «схватката» със Силеан. Изобщо не възнамеряваше борбата да изглежда убедителна. Искаше само час по-скоро всичко да приключи, приятелката й да бъде обявена за победителка и с това намесата на англичанина в живота й да е само спомен…
Двете се отправиха към центъра.
— Когато мачът започне, вдигни сопата и ме удари по главата — прошепна Джура. — Ще се свлека и ти ще си победителката. Направи го бързо. Иначе рискуваш някое ребро да ти прободе дробовете. Разбираш ли ме?
Силеан кимна. Лицето й бе мъртвешки бледо.
Те застанаха една срещу друга в центъра на полето. Цареше пълна тишина — това бе решителният двубой.
Тръбите бяха вдигнати, сигналът — даден и битката започна.
Джура направи крачка в ляво.
— Удари ме — прошепна тя.
Силеан стоеше неподвижно, очите й бяха замъглени от болка. Червените нетна по кожата показваха натъртените места…
— Удряй! — повтори Джура, започвайки да се върти в кръг около нея. — Помисли за скъпоценния си Роуан. За да го получиш, трябва да ме удариш само веднъж. Или искаш аз да го взема? Искаш да съм в леглото му, където той ще ме докосва, ще ме прегръща?
Силеан вдигна сопата, за да нанесе удар и в този миг, инстинктивно, заради годините, прекарани в тренировки, Джура вдигна своята, за да се предпази. От сблъсъка Силеан потрепери и ръцете й се отпуснаха. Джура леко я докосна, но това се оказа прекалено за изтощеното тяло на Силеан, която се свлече в краката на Джура и загуби съзнание.