Джура се опитваше да се съвземе.
— Ние сме женени сега — промълви тя накрая. Беше й трудно да разбере логиката му, но това нямаше значение, когато ставаше въпрос за желанието й към него.
— Тогава трябва да ме помолиш — заяви той.
— Какво трябва да направя? — попита тя недоумяващо.
— Ако ме искаш в леглото си, трябва да ме помолиш за това.
Джура примигна.
— Това да не е някой от английските ви обичаи? Да не би да карате изнежените си английски жени да молят? Това какво е — начин да ги унижите още повече и да се почувствате могъщи? Ланконите не карат жените си да молят. Ланконите са истински мъже.
Той отново се разгневи и пристъпи към нея, но веднага отстъпи, както човек неволно прави, когато застане прекалено близо до огън.
— Дал съм обет пред Бога и няма да го наруша! А сега — имаме разни неща да обсъждаме.
— Нямам какво да обсъждам с теб — заяви Джура и се запъти към вратата.
Той я хвана за ръката, но моментално я пусна.
— Седни.
Свивайки рамене, за да покаже своето безразличие, Джура се подчини.
Роуан й обърна гръб и започна да кръстосва стаята:
— По някаква зла ирония на съдбата сме женени. Можех да разтрогна брака при други обстоятелства — например ако не бях полу англичанин и, следователно, подозрителен, или ако ти не бе роднина на Гералт. Но сега мие невъзможно и затова ще трябва да направим известни компромиси. Утре заминавам при племето вател, за да разговарям с техния водач и ти ще ме придружиш.
Джура се изправи.
— Въобще няма да направя подобно нещо.
Роуан застана пред нея и се наведе напред докато носът му почти докосна нейния.
— Нямам ти доверие, че няма да се опиташ да събереш армия, за да сложиш онзи шумен, арогантен твой брат на престола. Искам ти… Искам и двамата да сте до мен, за да знам какво правите.
— А не е ли защото те е страх хората да не си помислят, че не си в състояние да отнемеш девствеността на съпругата си — попита тихо тя. Усещаше дъхът му върху устните си.
Той сведе очи.
— Не си прави илюзии, че не мога — той погледна устните й, а после — отново очите. — Но няма да го направя.
Тя се отдръпна от него. Каквито и да бяха глупавите му английски причини да я отблъсква, той правеше точно това — отблъскваше я. И така я караше само още по-силно да го мрази.
— Ще остана тук и ще…
— Не! — изкрещя той. — Независимо дали искаш или не, ти си моя съпруга и ще се държиш като такава. Ако не споделяш леглото ми, то поне ще споделяш стаята ми или палатката или с каквото разполагам. Няма да ти позволя да ми попречиш да обединя племената. Щом хората искат да ме видят с девствената ми жена, то ще ме видят! А и така ще имам възможност да наблюдавам, че не кроиш нещо пъклено зад гърба ми.
— Ако те промуша с меч, то ще бъде през сърцето, а не в гръб.
— Предполагам, че тези твои думи трябва да ме успокоят? — попита той сухо.
— Приеми го както искаш — заяви тя, гледайки го гневно, но скоро изразът й се смени с любопитство. — Как възнамеряваш да обединиш племената? Като ги завладееш?
Роуан се приближи към прозореца.
— Може и така да се каже. Искам да ги сродя помежду им, така че след няколко поколения те ще бъдат така премесени, че няма да знаят от кое племе произхождат. Ще бъдат само ланкони.
Джура му се усмихна.
— И как възнамеряваш да постигнеш това? Ще ги помолиш да се оженят за хора, които мразят? — Усмивката й изчезна. — Ти въобще не ни познаваш. Племената: по-скоро биха загинали, отколкото да се откажат от «своята самобитност. Защо не се върнеш обратно в Англия и не ни оставиш на мира преди да подпалиш някоя война… ако живееш толкова дълго?
— Ти ще се върнеш ли с мен? Джура бе ужасена.
— Да живея в Англия, където жените трябва да молят мъжете за ласки!?
Роуан понечи да отговори, но се отказа. Вместо това продължи:
— Няма дори да се опитвам да ти обяснявам. Твое задължение е да ми се подчиняваш и нищо повече. Трябва да ме придружиш докато пътувам из Ланкония. Не желая никакви съвети или коментари от теб. Ще се държиш както подобава на една съпруга.
— Като английска мишчица ли? — сопна се тя. — Ще видиш, че ланконските жени не се подчиняват така лесно, както безцветните ви английски куклички. Ще дойда с теб. Какво значение може да има? Ще съм вдовица до следващата пълна луна. — Тя се извърна и излезе от стаята.
Докато се придвижваше по слабо осветените каменни коридори към основната зала, си мислеше какъв глупак е този мъж. Да не би да си въобразяваше, че може да влезе в главните градове на племената и да ги помоли, ако обичат, да престанат да се ненавиждат. Тя ще се окаже права. Някой щеше да убие този глупак до няколко дни.