Джура погледна Силеан с поглед, с който казваше: «Нали те предупредих?».
— Роуан, моля те — увещаваше го Силеан. — Чуй ме! Познавам пътя през гората. Дейр е син на Брита, а Джура е силна и съобразителна и…
— Жена! — кресна той.
Бяха в къщата на лелята на Джура, далеч от любопитните погледи.
— Не знаете ли вие, ланконите, разликата между мъжа и жената? Жените не се бият.
— Позволи да го направя, за да те спечеля! — отвърна му Джура разпалено.
— Внимавай какво говориш — прекъсна я Роуан и премести погледа си към Силеан. — Ще взема рицарите си. Познавам ги добре и те ми се подчиняват. Ти ще ни начертаеш карта. Дейр също може да дойде, ако няма да се наложи непрекъснато да вардя гърба си от ножа му.
— Обвиняваш Дейр, че… — започна Джура, но Силеан я прекъсна.
— Няма да начертая картата. Тя е в главата ми. Да се срещнеш тайно с Брита е единственият ти шанс да я накараш да те изслуша и само аз мога да те заведа. Дейр ще дойде, защото е неин син.
— Но жена ми остава тук — заяви Роуан категорично.
— Не! — възрази Силеан. — Джура идва с мен. Така както ти разчиташ на твоите рицари, така и ние с Джура сме се сработили добре.
Джура се облегна на стената. Знаеше кой ще излезе победител в този словесен двубой. Силеан притежаваше нещо, от което Роуан се нуждаеше, и приятелката й нямаше да го отстъпи даром.
Девета глава
Тази нощ Джура спа сама в малката спалня. Обръщаше се и се мяташе в леглото. Ослушваше се към вратата, очакваше да влезе Роуан, но той не дойде. Час преди зазоряване тя напусна самотното легло и на пръсти се измъкна от къщата. Вече беше вбесена. Англичанинът може и да си има някаква своя, чуждоземна причина да не спи с нея, но тя щеше да го убие, ако той я бе унижил, докосвайки друга жена.
Спящи тела се търкаляха навсякъде, но тя не успя да намери Роуан между тях. Джура събуди Силеан и двете продължиха да го търсят в различни посоки.
Слънцето бе високо в небето, когато отново се срещнаха. Силеан поклати отрицателно глава. Джура се намръщи и тръгна да дири оръженосеца на Роуан — Монтгомъри. Високото, тъмнокосо момче сплиташе гривата на масивния боен кон на Роуан.
— Къде е той? — попита Джура. Монтгомъри я погледна изненадано.
— Кралят не е ли с теб?
Джура бе обхваната от подозрения.
— Кога го видя за последен път?
— Тъкмо преди да си легна. Той се прозя и каза, че го чака яка езда, та си помислих… — момчето млъкна сконфузено.
— Къде е ездитният му кон? Онзи едрият, дорестият.
— Ами къде?… — Монтгомъри се сепна и зяпна. — Мислех, че е тук някъде. — Монтгомъри се огледа, после се обърна към Джура. — Ако някой е отвлякъл господаря, готов съм да се бия, за да го освободя. Джура отрони въздишка:
— Този глупак е тръгнал сам през земята на вателите. И аз знам къде отива.
Монтгомъри гневно я измери с поглед:
— Моят господар не е глупак!
Джура не обърна внимание на момчешката ярост:
— На мен все още не е доказал, че не е глупак. Заминаването му трябва да остане тайна. Ако нашите хора разберат, че техният крал е тръгнал сам през вражеска територия, те ще препуснат подире му. Трябва да им кажем, че… е отишъл на лов. Да! И ти трябва да си потеглил с него. Той не би могъл да тръгне без оръженосец.
— Аз не мога да лъжа! — тросна се Монтгомъри. Джура изстена:
— Стига вече с тази рицарска чест! Разбира се, че трябва да лъжеш, ако така ще предотвратиш война, по дяволите! Дай ми четири дни. Разбери, ако не го върна до четири дни, няма да има смисъл да пращаш някой да ни спасява. Ще можеш ли да ми дадеш тези четири дни, момче? Достатъчно ли си възмъжал, за да го направиш?
— Достатъчно възмъжал, за да лъжа? — попита Монтгомъри.
— Достатъчно мъж, за да поемеш отговорност. Трябва да се справиш с надменните рицари на мъжа ми, а не съм сигурна дали ще успееш.
— Ще успея да направя каквото трябва.
— Добре — каза Джура. — Действай без много шум. Оседлай коня ми, а аз ще намеря торба с храна. Чакай! Ако те попитат, кажи, че с Роуан сме отишли да се осамотим. Кажи им, че съм побесняла от ревност заради всичките тези жени вчера и Роуан ме е взел със себе си, за да ме утеши. И за да сме сами, не е взел теб. Така ще имаш правдиво обяснение за оставането си тук. Трябва да задържиш нашите хора колкото е нужно.