Джура внимателно отвори вратата към тесния коридор и крадешком се измъкна през нея. В другия край на коридора се процеждаше светлина, долитаха гласове. Тя тръгна към светлината, но Роуан я дръпна за туниката. Посочи й стръмно, тъмно, виещо се каменно стълбище, на няколко крачки от мястото, където стояха. Роуан се отправи нагоре по стъпалата с насочен напред меч.
Лесно намериха господарската спалня. Наложи се да се сгушат в сенките до стените на коридора, когато покрай тях мина забързана слугиня. После бързо се шмугнаха в спалнята и отвориха грамадната ракла, подпряна на стената.
Вателите се обличаха като ириалите — с ботуши, стегнати с кръстосани ремъци, и плътни туники до над коляното. Роуан извади от раклата синя туника от лек, вълнен плат.
— Не! — прошепна Джура. — Тази туника ще прави очите ти още по-сини. Те и така са достатъчно привлекателни.
— Охо! — обърна се към нея Роуан, заинтригуван. — Не предполагах, че си забелязала очите ми.
— Случвало се е — промърмори тя.
Той тъкмо щеше да я целуне, когато резето на вратата се повдигна. Джура мълниеносно скочи в голямата ракла. Роуан се вмъкна след нея и затвори капака над главите им. Разгорещените им тела се притискаха едно в друго и на всичко отгоре, оръжията им убиваха. Бойната брадва на Роуан болезнено се впиваше в ребрата на Джура. Тя се боеше да помръдне, за да не вдигне шум и да бъдат открити.
Вцепенена, Джура се вслушваше в стъпките, които пресичаха стаята. «Прислужницата е» — помисли Джура и затаи дъх. Когато стъпките приближиха раклата, Джура стегна мускули и се приготви за скок.
Прислужницата вдигна капака на голямата дъбова ракла и отвътре изскочиха два страховити демона. Сграбчиха я за гърлото.
Жената кротко припадна.
Роуан и Джура, настръхнали и готови за схватка, погледнаха дребната жена, сгърчена в краката им, и се разсмяха. За пръв път се смееха заедно.
Все още усмихвайки се, Джура започна да измъква дрехи от раклата.
— Ето, вземи това и хайде да я завържем и да я затворим в раклата. Докато я намерят, ние ще сме вече далеч.
Овързаха прислужницата с една от нощниците на господарката, напъхаха чорап в устата й, после Роуан внимателно положи вързопа в раклата. Жената отвори очи и уплашено се вторачи в него.
— Не се безпокой, скъпа — каза той. — Ще имаш достатъчно въздух вътре, а и скоро ще те открият. Ти си толкова хубавичка, че няма начин някой да не усети липсата ти. Просто се отпусни и почивай. В безопасност си — той се наведе и я целуна по челото.
Джура яростно трясна капака на раклата и едва не отнесе главата на Роуан. Той успя да измъкне пръстите си като по чудо.
— Извинявай — каза тя. — Изплъзна ми се от ръката. Готов ли си за тръгване или мислиш да останеш тук като слуга?
— Готов съм — усмихнат каза той. — Ти водиш.
— Най-добрият трябва да води — изсъска тя с презрителна гримаса и тръгна към вратата.
Успяха безпрепятствено да стигнат до килера с храна. На излизане от там Роуан взе две парчета баница. Беше страшно доволен от чисто женския пристъп на ревност у Джура в спалнята. Почти бе изгубил надежда, че тя ще прояви някакъв интерес към него.
Незабелязано се промъкнаха покрай стражата и на прибежки се добраха до гората. Метнаха се на конете и ги смушкаха в галоп. След като яздиха час, Роуан свърна от просеката навътре в гъсталака. Прикриха се в зеленината и зачакаха с ръце върху ноздрите на конете, за да не бъдат издадени от случайно изцвилване. Изчакаха доста докато чуха тропота на множество коне и виковете на преследвачите, които отминаха по пътя през просеката.
Когато шумът от потерята заглъхна, Роуан даде знак на Джура да го следва. Стигнаха до стръмните склонове на някакъв хълм. Спряха в подножието на възвишението.
— Може да спим тук — каза той, слезе от коня и свали постелките, вързани за седлото.
Преди да полегнат и двамата се преоблякоха във вателски дрехи. Конниците, които ги преследваха, щяха да търсят един ултен и един просяк.
— Утре трябва да се изкъпем — каза Роуан, гледайки звездите. — Могат да познаят ултенската ти воня.
— Да беше взел прислужницата със себе си, а мен да беше оставил в раклата. Тя беше хубавка и миришеше сладко.