Сега тя искаше да разбие крехкия им брак. Искаше напълно да скъса с него.
«Така да бъде!» — мислеше си ядосан той. Нямаше насила да я задържа. Ако искаше да отиде при друг мъж, не Роуан ще бъде този, който ще я спре. Той ще се ожени за Брита и някак ще се примири.
Отдръпна се от дървото и тръгна към колибата. Трябваше да каже на Брита, че ще се ожени за нея.
— Ти си един глупав англичанин! — съскаше Джура. — Ти нищо не знаеш за нашите обичаи.
— Нищо друго ли не можеш да ми кажеш? — студено попита Роуан, хвърляйки й гневен поглед.
Бяха сред дърветата пред колибата. Оседлаваха конете си и се готвеха да тръгнат към ириалската граница. Зад тях стояха сто вателски гвардейци, които гледаха на Роуан и Джура като на отровни змии. Зад стражата чакаха сто и петдесет млади мъже и жени. Брита не си бе дала труда да се обърне с убедителен призив към народа си, а бе заповядала на гвардейците си да хванат и докарат подходящи за женене мъже и жени. Много от избраниците бяха със синини от побой, а по лицата на жените имаше следи от сълзи.
— Брита няма намерение да ти помага в обединяването на племената — каза Джура. — Тя се надява, че съюзявайки се с ириалите, ще завоюва цяла Ланкония и когато това стане, ще разбие ириалите. Казвам ти, че тя мрази нашето племе. Тал уби съпруга й.
— Вече ще си има нов съпруг — хладно вметна Роуан. — Страстен съпруг, който ще разсее спомените за предишния.
— Освен ако не те разсърди с нещо и ти не дадеш обет пред Бога — парира Джура. — Хвалиш се с любовния си плам, но аз не съм го забелязвала. Може би трябва да съжалявам Брита, но много повече съм обезпокоена от нещастията, които ти ще докараш на страната ни. Твърде много хора ти вярват, а ти си толкова глупав, че вярваш на нея.
— Може би просто ревнуваш? — отвърна той.
— Защо да ревнувам? Била съм твоя жена и знам колко е самотен бракът с теб. Би трябвало да предупредя Брита, че си безполов. — Тя се метна на седлото и погледна от високо към него. — Сега ти си й полезен и си в безопасност. Когато тя реши, че вече не й трябваш, гърбът ти ще усети ножа й.
Джура препусна до края на просеката, обърна се и се втренчи във вателите. Те също я наблюдаваха. Брита излезе от селската колиба и се качи на коня си. Този път бе облечена в одежда от жълта вълна. На главата си носеше обсипана с рубини диадема. Роуан изравни коня си с нейния и тя му протегна ръка, хвърляйки триумфален поглед на Джура.
Джура се извърна и смушка коня си. Страхуваше се от дългото пътуване към къщи. Страхуваше се от израженията по хорските лица, когато Роуан щеше да обяви разтрогването на брака им. Щеше да му бъде лесно. Достатъчно бе да каже, че му е неприятна. Щяха да я подложат на преглед и след като установят, че е девствена, бракът им щеше да бъде разтрогнат.
Тя знаеше, че ако Роуан я напусне, Дейр няма да може да се ожени за нея. Изоставената Джура можеше да се омъжи само за някой не особено високопоставен мъж. Не можеше да се омъжи за принц като Дейр, защото бе стока втора употреба. Но тя нямаше да каже това на Роуан. Искаше да съхрани гордостта си. Щом той иска да я напусне, нека поне си мисли, че някой друг мъж я желае.
Роуан яздеше редом с Брита. Джура се движеше зад тях, заобиколена от вателски гвардейци. Утихналите, примирени вателски мъже и жени се влачеха в края на колоната.
Брита жадно опипваше с очи Роуан. Той се изнервяше от хищния й поглед.
— Как е успял старият, грозен Тал да направи син като теб? — каза тя изкусително, съзерцавайки златистата му коса.
— В родът на майка ми всички са руси — припряно отвърна той. — Синът ти, Дейр, несъмнено ще дойде на брачните празненства. Сигурно очакваш с нетърпение да го видиш.
— Очаквам с нетърпение да видя празненствата. Нали това ще бъде и нашата брачна нощ.
— И брачната нощ на Джура и Дейр — каза Роуан задавено.
Брита се разсмя:
— Няма да й бъде разрешено да се омъжи за Дейр. Синът ми е принц. Ако се окаже достатъчно силен, ще ме наследи. Той не може да сложи до себе си на трона жена, която е била отхвърлена от крал. След като тази жена е толкова непривлекателна, че не може да примами в леглото си страстен мъж като теб, значи не заслужава никакво внимание.
Роуан отвори уста да защити Джура, но се овладя в последния момент. Усмихна се на Брита:
— Но Дейр я обича, а и тя го обича. Те са заедно от деца и винаги са вярвали, че са обречени един на друг. — Роуан се опитваше да прикрие враждебността в гласа си.
Брита внимателно го погледна:
— Какво те интересува тази жена, която не приемаш в леглото си? Според закона на ириалите, а и според законите на цяла Ланкония, жена, която е изоставена от съпруга си, защото не го задоволява, не може за се омъжи за мъж с високо потекло. Моят син е принц и никога не е бил женен. Джура не може да стане негова жена.