— Чичо Роуан!
Всички в стаята се обърнаха към сънения Филип, застанал на вратата триейки очите си, облечен в бяла нощница.
— Ти се върна вкъщи — каза момчето.
Роуан пусна сестра си, коленичи и разтвори обятия за племенника си.
Филии тръгна към вуйчо си, но когато вида седящата встрани Джура, отправи се към нея с усмивка на уста. Тя вдигна детето и го залюля в прегръдките си. Филип продължи да се усмихва и неусетно заспа.
— На всичко отгоре… — започна Лора, но Роуан я пресече:
— Вземи детето — каза той. — Аз и без това искам да си легна. Ще решим какво да правим сутринта. — Роуан посегна да поеме племенника си от Джура, но тя гушна момчето към себе си.
— Той ще остане с мен тази нощ — каза припряно Джура, сякаш се боеше, че Роуан ще оспори желанието й.
Гняв се появи в очите на Роуан, защото разбра, че Джура не желае да бъде с него тази нощ. Той се овладя и напусна стаята, повличайки Лора със себе си.
Силеан се обърна към Джура:
— Виждам, че отношенията ви не са се променили особено. Надявах се, че…
— Няма смисъл да се надяваш. Той е англичанин и никога няма да разбере нашите нрави.
— Ами! — оспори Силеан. — Преди да тръгне при вателите, той не искаше никаква жена със себе си, а сега иска две, за да пазят гърбовете на мъжете. Изглежда, че е научил нещо за нашите обичаи.
Джура стана, като внимаваше да не разбуди Филип.
— Кажи ми къде да преспя с детето? Всички трябва да съберем силите си за утрешното посрещане на Брита.
Силеан кимна и отведе приятелката си в друга къща, настани я в удобно легло.
На сутринта Роуан грубо разтърси Джура, за да я събуди:
— Тръгвам да посрещна Брита и вателите. Като моя съпруга ти трябва да си с мен, когато започнат сватбите.
— За да съм свидетелка как започва нещастният живот на новобрачните — промърмори Джура, повдигайки Филип, който започваше да се разбужда.
Роуан я остави да се облече на спокойствие. Дойде Лора да си вземе Филип и не й каза нито дума.
Веднага щом излезе от каменната къща, Джура усети напрежението във въздуха. Наоколо не се виждаше жива душа. Селото беше странно опустяло — сякаш Господ бе решил да отведе всичките му жители със себе си на небето. Джура взе парче хляб, търкалящо се на една маса, и го изяде докато вървеше към реката.
Там завари странна гледка. Ириалите, свежо умити и облечени в чисти дрехи, бяха подредени край брега. Никой не проговаряше. Даже детски рев или кучешки лай не нарушаваха тишината. Всички наблюдаваха пристигането на вателските мъже и жени.
Вателите прекосяваха реката но двама на кон, или качени на фургони и каруци. Предишните дни Джура ги бе виждала тъжни и разплакани от мисълта, че трябва да се свържат с ириали. Сега нямаше и следа от сълзи. Те също бяха скоро изкъпани, дрехите им все още влажнееха от прането. Мокрите им, току-що измити коси бяха грижливо пригладени назад. Седяха изправени на конете и в каруците, оглеждаха с интерес подредените край брега ириали.
Джура се приближи плътно до посрещачите…
— Я го виж тоя, в третата каруца — шепнеше жена близо до Джура. — Ако трябваше да избирам — него щях да си взема.
— Не него — шепнеше в отговор по-млада жена. — Този, който аз искам, е ей там, на черния кон. Погледни му прасците. Колко е як!
Джура се разтъпка покрай хората, усмихвайки се. Вече всички оживено си говореха. Разговорите се въртяха все около бъдещите женитби.
Джура си помисли, че денят е станал по-горещ от обикновено. Малки капчици пот избиха по тила й, по горната й устна. Кой знае защо, много живо си припомни деня, в който срещна Роуан. Тогава тя носеше само лека туника, а той — само препаска около бедрата. Тя бе седяла върху торса му и ръцете му се плъзгаха по бедрата и гърдите й. А устните му…
— Джура! Тя се отърси от видението и се обърна към Силеан.
— Беше някъде далеч — меко каза Силеан. — Ти кой би избрала?
Джура погледна пресичащите реката хора.
Роуан яздеше до Брита. Преди седмица Джура мразеше русата коса и бялата му кожа, а сега й се струваше, че те го открояват като единствена звезда на мрачен небосклон. Той бе не само по-светъл от ланконите, но и по-набит, по-масивен. Едно време й се струваше дебел и тромав, но сега знаеше, че тялото му е оформено от дългогодишни упражнения за развиване на мускулите и в него няма грам тлъстина. Тя знаеше как реагира кожата му на допира на нейните пръсти.
Стресна я смехът на Силеан.
— Може и да ти е противен в някои отношения, но не може да ти е неприятен в леглото — каза Силеан с тон на познавачка.