Джура се извърна:
— Той е тромав дебелак — каза тя и усети, че я избива пот. — Приготвена ли е храна за тези хора? Те идват отдалеч, изморени са и са гладни.
— Да — каза Силеан, смеейки се. — Изглеждат толкова изгладнели за любов, колкото и нашите хора! Роуан каза, че людете от двете племена трябва да прекарат деня заедно, а по залез слънце и те, и ние ще трябва да сме избрали брачните си партньори.
— Ние? — удиви се Джура. — И ти ли ще се омъжиш тази вечер?
— Ако видя човек, който ми харесва. Има някои интересни вателски гвардейци, но искам да отида с Роуан при Яин, а не бих желала да изоставям новия си съпруг. Хайде да накараме тези хора да се хванат за работа. Огньовете са разпалени от сутринта. Джура се зарадва, че ще има занимание, което да я откъсне от мислите й. Тя не искаше Роуан да забележи, че не сваля очи от него. Когато той мина с коня си покрай нея, тя усърдно насочваше хората от реката към селото.
Това бе особен ден. Никога преди ватели и ириали не бяха прекарвали мирно времето си заедно. Владетелите на двете племена бяха преговаряли, даже веднаж, преди няколко поколения, се бяха съюзили, за да дадат отпор на хуните. В края на победоносната битка срещу нашествениците синът на феаренския крал бе убил брата на вателския крал и победата се изроди в кървава война между ланконските племена. Омразата помежду им избуя с нова сила.
Сега две племена пируваха заедно в ириалско село. Отначало всички се чувстваха неловко. Вателите се бяха скупчили заедно и се оглеждаха малко уплашено, без да знаят какво да правят. Ириалските жени започнаха да готвят, а мъжете ириали обикаляха около тях и ги пазеха.
— Трябва да сложим край на всичко това — Джура чу Лора да нарежда.
Както обикновено, Лора бе близо до Роуан.
— Роуан, трябва да ми превеждаш. Моят ланконски не е достатъчно добър. Трябва да накараме тези хора да общуват помежду си.
Роуан се огледа и срещна погледа на Джура. Сините му очи бяха потъмнели зад натежалите клепки и тя отново усети горещи вълни по тялото си.
— Джура ще ти превежда — каза Роуан. Лора направи гримаса:
— Може би Ксанте ще ми…
— Джура щети превежда! — натърти Роуан.
На Джура хич не й хареса да бъде в услуга на снаха си, но пред себе си призна, че Лора е права и нещо трябваше да се направи, за да се отпуснат хората. Джура се съмняваше, че безполезно мекотело като Лора може да се справи с подобно положение, но се надяваше, че самата тя може да измисли нещо.
Час по-късно Джура вече бе променила мнението си за Лора. Снаха й се впусна да организира и разпределя хората властно и безпощадно, като гвардейски капитан. Тя изпрати вателски жени да помагат на ириалските жени при готвенето. Изпрати вателски и ириалски жени заедно да съберат дърва за огньовете. И когато Лора видя, че млад вателски момък и кръшна ириалска девойка си хвърлят разпалени погледи, тя ги изпрати и двамата да ловят риба — без да им връчи въдици и мрежи.
— А как ще уловят рибата? — попита Джура.
Лора дяволито погледна снаха си. Джура се разсмя, наклони се към Лора и заговорнически й каза:
— Онова наше момиче, с червения кант на туниката, която толкова усърдно се сражаваше за ръката на Роуан, май харесва този вателски гвардеец, който е най-близо до Брита.
— Аха — каза Лора — онзи широкоплещестият, с яките крака.
— И по-яки съм виждала — похвали се Джура. — Знам, че има много сладки къпини на около три часа път, нагоре в планината. Нека ги изпратим да ги оберат.
Джура се засмя щастливо, когато вида малката, гъвкава ириалка да се отдалечава с хубавия вателски гвардеец.
Лора и Джура започнаха да се отпускат една пред друга. Животът на двете бе толкова различен. Джура бе прекарвала времето си сред мъже, овладявайки мъжки сръчности. Тя знаеше как да наточи като бръснач острието на копие, но не знаеше да готви, да домакинства. От своя страна, Лора бе живяла лекия живот на знатна дама и когато братовчедите й я тормозеха, тя търсеше защита при Роуан. Джура би смъкнала кожата на всеки мъж, който би се опитал да я измъчва.
Липсата на женски умения у Джура просто плашеше Лора. Джура пък презираше Лора, защото я смяташе за безполезна. Тъкмо днес, всяка една от тях започна да забелязва и цени уменията на другата. Свърза ги, естествено, общата нужда на всички жени по света да говорят една с друга.
Докато двете се разпореждаха заедно, Джура започна да се забавлява. Старият Тал би се намръщил презрително, ако Джура му бе заговорила за любовни истории, а Лора сякаш разцъфтяваше в атмосферата на любовен унес, която цареше наоколо. Тя бе страстно отдадена на ролята си на сватовница.