Той се разсмя.
— Ще те сгъна и ще те пъхна в джоба си. Ще те вадя само когато си добра с мен като в онзи първи миг — край реката.
— Аз съм си винаги същата Джура от реката — каза тя, намествайки тялото си по-близо до неговото.
Той широко се прозина.
— Ти може да си свикнала да спиш на земята, но аз предпочитам леглото — Роуан вдигна Джура като малко дете и въпреки протестите й я отнесе в леглото. Намести се до нея, взе я в прегръдките си, дръпна завивката върху им и тутакси заспа.
Но не и Джура. Умът и тялото й бяха твърде изпълнени с нови усещания. Когато Роуан задиша дълбоко и тялото му се отпусна, тя се изхлузи от леглото, взе туниката му от земята, навлече я презглава и напусна палатката.
Нощният въздух охлади лицето и голите й крака. Тя се загледа в луната, усмихна се, обви ръце около тялото си. Най-сетне наистина бе загубила девствеността си. Така се чувстваше първия път, когато бе срещнала Роуан след като бе плувала в реката. Никога не бе изпитвала същото към Дейр. Ако само можеше да се усеща и с Роуан толкова спокойна и защитена, колкото с Дейр.
Студеният вятър я прониза, побиха я тръпки и тя се върна в палатката. Загледа Роуан на светлината на свещите — спеше спокойно като бебе, с обърнати нагоре длани. Изглежда бе предизвикала някакъв шум, защото Роуан се размърда, ръцете му се протегнаха опипом, сякаш търсеха някого.
«Мене» — помисли си тя, духна свещите и се пъхна в леглото при него.
Събуди я нещо, което гъделичкаше носа й. Тя се стресна, отвори очи и видя надвесеният над нея Роуан, който гъделичкаше носа й с кичур от собствената й коса. За миг бе изненадана от присъствието на мъж в леглото й, после си спомни изминалата нощ и се изчерви.
Роуан се усмихна разбиращо.
— Добро утро, съпруго — каза той и нежно я целуна. — С какво ще ме забавляваш днес? Обзалагам се, че няма да е по-хубаво от вчера, когато облечена в тази кадифена одежда ме отвлече в това райско кътче. Ако знаех, че толкова ще ревнуваш от Брита, щях да я поканя да присъства на нашата любовна игра.
Джура не бе свикнала да се шегуват с нея.
— Не аз измислих всичко това! — рече тя презрително. — Сестра ти каза, че ще е добре ако се опитам да изглеждам като англичанка, за да… за да… — тя вдигна поглед към него и безпомощно се усмихна.
— За какво? — невинно попита той.
— Брита нямаше нищо общо с това. Ако искаш да припкаш като кученце около тази стара жена, това си е твоя работа — тя се отдръпна от него и понечи да стане от леглото, но той я задържа.
— Брита не е стара. Тя е красива, властна жена и нейната сила привлича мъжете, особено царствените мъже като мен. — Аз съм по-красива от нея! — почти извика Джура и разбра по израза на лицето му, че той не й се присмива. Заговори по-тихо. — Истината е, че Брита спечели — снощи я спасих от отегчителна вечер. — Джура се прозя.
— Сигурно си е намерила горещ ланконски любовник — някой красив и страстен като Дейр.
— Дейр! — ахна Роуан. — Ще ти счупя мършавата, грозна, малка… — той спря, разбрал, че тя просто му връща шегата. — О, знам как да те накажа за това! — каза той с ядосан вид. В следващия миг се нахвърли върху нея и започна да я гъделичка.
Джура избухна в истеричен кикот, гърчейки се между краката му. Нейното извиващо се тяло го накара да забрави, че я «наказваше» и след миг те жадно се целуваха, сякаш не бяха се виждали цяла година. Последва продължителна любовна игра, след която и двамата заспаха дълбоко.
Събуди ги усещане за глад.
— Не искам да си тръгвам оттук! — каза й той, притискайки я към себе си. — Отвън бушува животът. Сигурно Брита вече е обявила война на Ириал и аз съм виновен за това, защото я изоставих.
Тонът му бе толкова мрачен, че тя го целуна по носа. После се ослуша.
— Някой идва.
Мигом Роуан скочи от леглото, метна одеяло върху раменете си, за да прикрие голото си тяло и грабна своя меч.
— Стой тук! — заповяда на Джура. — Наистина!
Той излезе от палатката, за да посрещне приближаващия се конник. Като видя Роуан, конникът ускори ход.
Това бе Ксанте, който с любопитство огледа Роуан — гол, наметнат само с одеяло и с изваден меч.
— Добре че не съм враг! — засмя се Ксанте. — Твърде късно ме чу.
— Какво се е случило? — тревожно попита Роуан, без да обръща внимание на доброто настроение на Ксанте. — Има ли нужда от мен?
Ксанте се замисли преди да отговори.
— Няма нужда да напускаш палатката. Сестра ти праща храна и дрехи за Джура. — Ксанте повдигна вежди и се захили към Роуан. — Сестра ти е убедена, че облеклото на Джура не е оцеляло тази нощ. — Той гръмогласно се засмя на червенината, пропълзяла по лицето на Роуан.