Роуан прокле бледата си кожа и прямотата на ланконите докато поемаше кошницата с храна от Ксанте.
— Как е Брита? Не е ли разгневена, че не бях с нея снощи?
— Младият Гералт влезе в палатката й снощи и още не е излязъл. Ние ланконите сме много издържливи на някои неща, шурей.
— Шурей? — учуди се Роуан.
Лицето на Ксанте се вкамени. Той се приготви да приеме неодобрението на Роуан.
— Снощи се ожених за сестра ти — каза той, почти оправдавайки се.
Роуан изведнаж се усмихна широко.
— Явно и нас, англичаните, ни бива за някои неща. Лора вече те праща да разнасяш като неин куриер храна и вести още в утрото след първата ви брачна нощ. Не успя ли да я задържиш в леглото тази сутрин?
Сега бе ред на Ксанте да се почувства глупашки, но бързо се съвзе и се усмихна.
— Тук имате храна за два дни и няма нужда да напускате палатката. Всички са… обзети от интерес един към друг. След девет месеца ще се родят много бебета. Пожелавам ви приятен ден и тръгвам да създавам собствените си деца! — той махна за поздрав с ръка, смушка коня си и се отдалечи.
Джура излезе от палатката, облечена в туниката на Роуан и с малък нож за хранене в ръка.
— Сега вече капитанът на гвардията е на твоя страна — каза тя замислено. — Чудя се дали Гералт знае за това?
Роуан постави два пръста върху устните й.
— Нека не се караме известно време, а? Моля те, не говори за брат си днес! Нека да ядем, да се любим и да плуваме!
Джура се усмихна на тази перспектива.
— Наистина ли можем да си позволим да правим каквото си искаме днес? Без да се налага да обединяваме племена или други подобни държавни работи.
— Ще бъдем само любовници и ще правим само това, което правят любовниците. Искаш ли да ти свиря на лютня и да ти пея?
— По-скоро искам да ми покажеш какъв трик правиш, когато хвърляш нож. Когато аз хвърлям, не успявам да извия китката си като теб. Ако мога да хвърля нож и да убия врага още отдалеч, точно, чисто и бързо, това ще ми бъде от голяма полза в боя. Бих могла…
Роуан пак сложи пръстите си върху устните й.
— Един час ще хвърляме нож, после един час ще пеем, а останалото време ще се любим — категорично отряза той.
Джура се замисли:
— Разпределението ми изглежда добро каза тя със сериозен вид и блеснали очи. — Ще ядем ли първо или ще се къпем?
— Ще ядем! — каза той и се протегна към нея.
Тя смеешком се изплъзна от прегръдката му и грабна кошницата с храната. Когато одеялото се изхлузи и падна от раменете му, тя видя, че Роуан има нужда от нещо повече от храна, но не обърна внимание на зова на страстта му, а седна на тревата и започна да яде. Докато се хранеше, тя често разтваряше бедра и се навеждаше силно напред, за да може той свободно да разглежда това, което туниката трябваше да прикрива.
И за двамата денят бе направо божествен! Първият ден, който прекарваха заедно без да се карат. Роуан без много ентусиазъм показа на Джура техниката за хвърляне на нож. Той бързо разбра, че Джура има естествена склонност да борави с оръжия и след като се бе упражнявала около час, тя хвърляше ножа не по-зле от него.
— Трябва да обучиш и моите рицари — каза той заядливо.
— Не и Нийл! — сопна се тя. — Не ми харесва този човек!
Роуан понечи да й възрази, но си замълча. Сигурно Нийл не се харесваше и на други ланкони, не само на Джура.
Стори им се, че денят отлетя твърде бързо. Бяха женени от няколко седмици, а не знаеха почти нищо един за друг. Между тях се бе натрупал толкова гняв, че за установяването на доверие бе необходимо време. И двамата бяха възпитавани и обучавани като воини. Лора бе приучила Роуан на някои по-деликатни маниери по отношение на дамите и той си бе създал някаква представа за мястото на жената в живота на мъжа, но Джура нямаше понятие за това, което Роуан очаква от нея.
През целия ден всеки от тях се стараеше да достави удоволствие на другия, без да знае какво очаква от него брачният му партньор. Джура поиска да се състезават в стрелба с лък — на времето това бе накарало Дейр да поиска ръката й. Но Роуан не одобри тази идея. Той искаше да покаже на Джура как свири на лютня, да я научи на няколко английски песни. Джура си знаеше, че няма никакъв музикален слух и не желаеше да разкрие този си недостатък пред Роуан. Нито един от двамата не искаше да прави нещо, в което другият бе по-добър.
Оставаше им да ядат, да се любят и да разговарят. Роуан с удивление научи историята на нейното детство. Първоначално той не можеше да възприеме съществуването на женска гвардия, но сега слушаше с разбиране обясненията на Джура за нейното военно обучение — Роуан си спомняше как тя бе защищавала тила му.