— Но кога танцувахте, кога играехте? Не яздехте ли, ей така, безцелно през поляните, за да се любувате на пролетните цветя?
— Ами ти кога си танцувал и играл? — отвърна тя. Отново се любиха през нощта и заспаха прегърнати.
Още не беше се развиделило, когато се събудиха от тропота на галопиращ кон. Роуан и Джура заедно се изтъркулиха от леглото, навлякоха туниките си и се спуснаха към входа на палатката. Роуан нареди на Джура да остане зад него, но тя не се подчини.
Застана редом с него, с меч в ръка, в очакване на конника.
Беше Гералт — мургавото му лице бе почерняло от ярост. През седлото на коня му бе метната Брита — с вързани ръце и крака и затъкната уста.
Тринайсета глава
— Какво си направил, глупако? — избухна Роуан преди още Гералт да е отворил уста.
Роуан хвана юздите и спря коня, после взе Брита в обятията си. Очите на вателската кралица пламтяха от ярост.
— Какво е извършила? — попита Джура брат си.
— Няма значение какво е извършила! — кресна Роуан. — Погубил си всички ни с детските си сръдни!
Гералт скочи от коня и се хвана за меча. Джура застана между съпруга си и брат си.
— Няма да се биете сега! — викна им тя. — Ще поговорим и ще решим какво да правим.
Роуан все още държеше Брита на ръце. Яростта и обидата, излъчващи се от лицето й, разбиваха всичките му мечти за обединена Ланкония. И всичко това, заради детинския ум на неговия природен брат. Гералт искаше властта заради самата власт, а не защото имаше намерение да извърши нещо полезно с нея.
— Чух я как заговорничи да нападне ириалите! — каза Гералт, а гласът му бе изпълнен с омраза към Роуан. — Измъкна се от леглото, което споделяхме тази нощ — глупачката си мислеше, че съм заспал — той гневно изгледа Брита. — Стара жена като теб не може да ме изтощи и омае достатъчно, за да заспя — злобно излая Гералт в лицето на Брита. — Проследих я. Тя отиде при един от своите гвардейци и му заповяда да намери палатката ти и да убие теб и Джура. Убих гвардееца и когато тази усойница заспа, завързах я и я докарах тук.
Джура погледна към Роуан.
— Брат ми е спасил живота ти, моя също. Не биваше да се съмняваш в него.
Роуан беше поразен:
— Той предизвика война, защото не можа да задържи една жена в леглото си и ти искаш аз да му имам доверие!
— Ти!… — извика Гералт и пристъпи към Роуан с изваден меч.
Роуан понечи да остави Брита на земята, за да изтегли меча си, но Джура отново застана между тях.
— Трябва да предотвратим войната! — викна им тя. — Ако вателите открият, че кралицата им е изчезнала, ще изколят спящите ириали. Трябва да намерим изход от положението, и то веднага!
Роуан стоеше с Брита на ръце, без да обръща внимание на напъните и да се освободи и на звуците, които се изтръгваха от запушената й уста. Роуан бе гневно втренчен в своя природен брат. Всичките му мечти и надежди рухваха заради това момче, което просто не можеше да сдържа чувствата си. Без съмнение Гералт се бе ядосал, че Брита е напуснала леглото му и по този начин е пренебрегнала неговата мъжественост.
— Роуан! — извика го Джура, опитвайки се да привлече вниманието му, защото й се стори, че съпругът й е парализиран и неспособен да извърши каквото и да било, освен ядно да се взира в Гералт. — Трябва нещо да измислим!
Гневът душеше Роуан и той не можеше да мисли за каквото и да било. Той бавно се обърна и погледна Джура.
— На негова страна ли си?
— Тук няма различни страни. Гералт е искал да спаси живота ти и го е сторил. — Джура се обърна към своя брат. — Какво направи с тялото на гвардееца?
— Хвърлих го от Форанската скала.
— Намери го! — заповяда тя, но Гералт не се помръдна. — Върви намери тялото и го привържи към седлото на кон. Ще отведем кралицата обратно в селото и тя ще каже на хората си, че ще отиде заедно с нас при Яин.
— Ха! — измуча Брита през запушената си уста.
— Върви! — викна Джура към Гералт. — Трябва да действаме бързо, преди някой да е заподозрял каквото и да било!
Гералт се отдалечи към селото. Джура мина край Роуан и тръгна към палатката.
— Трябва да се облечем — подхвърли тя през рамо. — И да я развържем.
Роуан, с Брита на ръце, я последва.
— Дявол да те вземе, Джура, пак ли започваш да командваш?
Тя кръстосваше ремъците около ботушите си:
— Трябваше да ви оставя да се сбиете заради нея! — погледна тя към Роуан. — Хубаво ли ти е да я носиш?