Или щеше да се наложи тя да се омъжи за Яин, да обсеби властта му, да напълни земите му с ватели и накрая — да ликвидира стареца.
Първо й трябваше помощ да ликвидира Роуан и тази проклета Джура. Помощта трябваше да дойде от Гералт.
Джура се събуди преди зазоряване. Кимна на Силеан, която бдеше на пост, и внимателно заслиза надолу по стръмния склон към потока. Искаше да измие тялото си от прахта на пътуването преди започването на новия ден. В дрезгавината на утрото Джура се съблече и изкъпа във вира. Тъкмо бе облякла туниката си, когато чу шум зад себе си. Инстинктивно хвана ножа.
— Не го хвърляй, моля те — чу се гласът на Роуан от сумрака и тя усети нежността в гласа му.
Топлина плъзна по кожата й. Тя пусна ножа си и се обърна към Роуан, който ставаше от един камък до брега. Очевидно бе стоял там от доста време и бе я гледал как се къпе. Странно защо, мисълта за това я възбуди.
Роуан пристъпи към нея бавно и величествено като лъв — с масивното си тяло и тъмнорусата си коса. Тя бе слушала за лъвовете, тези екзотични животни, от един пътешественик, който бе бродил на юг. Докато Роуан се приближаваше към нея, мускулите на мощните му рамена играеха. Очите му бяха потъмнели, но отразяваха отблясъците на първата дневна светлина. Джура чуваше дъха си, мускулите й се отпускаха.
Когато той се приближи на една ръка разстояние от нея, Джура разтвори обятия и Роуан я прегърна. Ръцете му се спуснаха към голия й ханш, обхванаха го и я повдигнаха. Краката й се обвиха около кръста му. Тя се притисна към него и той я понесе, докато гърбът й не опря ствола на едно дърво. Той я повдигна малко по-високо и влезе в нея.
Заради позата, в която се намираше, тя нямаше особена свобода на движенията. Движеше я той, подмяташе я като кукла. Ръцете му я повдигаха нагоре и я спускаха надолу. Гърбът й се триеше в кората на дървото. Главата й се мяташе наляво и надясно. Ръцете й бяха сграбчили раменете му, пръстите вкопчени в плътта му. Любеха се яростно. Той мощно проникваше в нея. Тя му отвръщаше с жар и страст — силните й бедра, обвили кръста му, пулсираха с цялата гъвкавост на тренираните си мускули.
Когато и двамата едновременно свършиха, тялото му се сгърчи около нейното и го притисна към ствола на дървото. Тя не усети болката, а още по-силно се вкопчи в него.
След няколко мига той вдигна главата си, прислонена на рамото й, погледна я и нежно целуна устните й.
— Добро утро! — прошепна той. Тя му се усмихна:
— Добро утро! Той продължаваше да я подпира на дървото, ръцете му галеха голите й бедра.
— Гледаше ме как се къпя ли? — попита го тя. — Не те усетих. Ако беше…
Той я прекъсна с целувка.
— Не бях. Казах на Силеан да не пуска никой извън стана, освен ако не идва тук, където мога да го наблюдавам.
— Аз можех да се защитя без… — започна тя, но той отново я целуна.
— Да се изкъпем ли пак? Искаш ли да се изкъпем заедно?
Джура усети, че се изчервява. Странно бе, че е толкова интимна с този чужденец. Когато той я отлепи от дървото, тя отпусна краката си от кръста му, но той не я пусна, а продължи още някое време да гали тялото й под туниката. После Роуан отметна глава назад и се усмихна. Усмивката му сякаш бе по-интимна от лудото им любене преди малко.
— Дългът ни зове — тъжно каза той. — Другите скоро ще се събудят — той внимателно я пусна на земята и леко я тласна към потока.
Тя съблече туниката си и влезе във водата. Замря от удоволствие, когато чу любовния стон на Роуан зад гърба си. Той влезе във водата и се гмурна, за да намокри главата си.
Слънцето се показа на хоризонта и първите му лъчи позлатиха косата на Роуан.
— Ти… — плахо започна Джура. — Ти изглежда знаеш много начини… за съединяване на мъжа и жената. Сигурно си имал много учителки.
Роуан се ухили блажено насреща й, щастлив, че тя говори за нещо различно от война и политика.
— Имал съм няколко — неопределено отговори той.
— Един принц, дори принц от такава загубена страна като Ланкония, е обект на интерес в Англия.
— Аха, жените те пожелават, защото си принц.
— Пожелаваха! — поправи я той. — Сега съм крал. А жените ме пожелават заради мен самия.
— Разбирам. Възхищават се на бойните ти умения. И при нас е така. Дейр е чудесен боец.
— Не! — каза той с обида в гласа. — Жените ме харесват защото… — той се поколеба.
— Защо? — настоя тя.
— Защото съм хубав — бързо отвърна той. — Джура, някои жени изпитват удоволствие да ме гледат.