— Добре ли си, Джура?
— Да — каза нетърпеливо. — Ако не ме пречупиш сега — тя разтри натъртените си ребра. — Не можех да дишам.
— Защо ли позволих на жена да ми помага в битка? — разкаяно каза той като не я пускаше от ръцете си.
Тя се освободи от прегръдката му и седна.
— Защото обездвижих единия противник и се бих с другия, докато ти се опитваше да се справиш с третия — тя разтриваше врата си. — Ако бяхме просто ги пронизали със стрели…
Роуан стана и погледна към тримата феарени в краката им.
— Те са мои поданици — също като ириалите. Той тръгна към дървото, където бе завързан Кеон.
Джура го последва. Отдалеч момчето изглеждаше като мъртво, но от близо се оказа само дълбоко заспало — толкова дълбоко, че шумът от схватката не го бе разбудил. Роуан коленичи до него. Момчето не бе завързано за дървото, както си мислеше Джура. Тя също коленичи и усети нетърпимата миризма.
— Той е пиян — каза тя с отвращение. — Той не е пленник, а просто един пиян хлапак.
Роуан разтърси момчето, за да го разбуди. Кеон подбели очи, примлясна с пресъхналата си уста и глупаво се ухили на Роуан.
— Баща ми може да се гордее с мен — пруломоти момчето. — Аз бях при Яин.
— И Яин не те уби?! — втрещи се Джура. Момчето се усмихна и за миг затвори очи.
— Рече, че съм храбър. Разказах му за Брита — момчето очерта с ръце в пространството дамски форми. — Яин уверява, че ще се ожени за нея. — Кеон се наклони към Джура и отровният му дъх я накара да се отдръпне. — Яин и Брита ще са много смешна двойка. Той е дребен мъж, но и Брита не е млада и хубава като тебе, Джура. Ако ти имаше сестра, щях да се оженя за нея и така да се сродя с моя крал.
Джура вдигна въпросително вежди към Роуан и попита Кеон:
— Твоят крал? За баща си Брокаин ли говориш? Момчето я погледна с крива усмивка:
— Говоря за крал Роуан. Кралят на цяла Ланкония. Кралят на…
— Къде е Сиоман? — нетърпеливо попита Роуан, без да обръща внимание как Джура се опитва да му каже с очи, че е по-добре да остави момчето да излее възхитата си от своя крал герой. — Аз изпратих Сиоман да отнесе посланието ми до Яин.
— Аз вързах и скрих Сиоман. Омръзна ми да стоя сред всичките тези ириали. Баща ми очакваше да се държа като мъж — като теб. Тримата ми по-големи братя бяха убити при набези, където ги изпрати баща ни. — Момчето пак се наклони към Джура. — Аз нападнах този ириалски крал, но оживях. Сега трябва да направя нещо повече. Трябва да докажа, че съм мъж достоен — като баща си. И трябва да го докажа на теб, кралю Роуан. Доказах ли го?
Роуан сложи ръка върху рамото на момчето.
— Доволен съм от теб и вярвам, че си истински мъж.
— Значи ти навлезе сам в земята на феарените? — попита Джура, а после погледна към Роуан. — Невинността ти ни трогва. — Тя се обърна отново към Кеон. — Защо Яин не те уби?
Лицето на Кеон прие скръбен израз.
— Те са много бедни. Яин каза, че околните племена непрекъснато крадат конете им и затова феарените са принудени да се местят от място на място. Не могат да засаждат семена и да събират реколта. Миналата зима племето се изпоразболяло. Мнозина умрели. Не им достигат жени — младежкото лице на Кеон засия. — Баща ми ще даде на феарените всичките наши жени, ако те ги поискат. А ние, зерните, ще си вземем жените на ириалите.
— Значи Яин приема съюз с нас? — попита Роуан. Главата на Кеон се отпусна встрани, той едва не заспа:
— Тези тримата ще те отведат при Яин. Да не би да си ги убил? Един от тях е брат на Яин. Толкова са малки, а така пият… — Кеон затвори очи, главата му се отпусна напред и тялото му се отдаде на съня.
Джура нежно го отпусна на земята.
— Не бях забелязала какъв хубавец е станал — отбеляза тя.
— Не така безцветен като някои от нас! — озъби се Роуан. — А сега, би ли престанала да дундуркаш момчето. Трябва да се заемеш с тримата феарени. Благодаря на Бога, че не се наложи да убия някой от тях.
Джура му се усмихна и потупа бузата на Кеон.
— Той е почти на моя възраст и не го смятам за дете, а за мъж. И постъпи много храбро като отиде сам при Яин.
— Когато той тръгне сам, е герой, а когато аз тръгна сам, съм глупак — промърмори Роуан, остави Джура и момчето и отиде при пленените феарени.
Джура се усмихна зад гърба му, възхитена от неговата ревност. Въпреки всичките си недостатъци, този английски съпруг успяваше да я накара да се чувства… — да — красива! Не че от красотата има някаква полза, но чувството бе приятно.
Един от феарените се размърда, разтърка наранената си глава. Роуан изпрати Джура за вода, докато самият той преглеждаше раните им.