Когато тя се върна, завари Роуан застанал с меч в ръка срещу тримата феарени. Гледаха се с омраза. Но Джура не се учуди, че постепенно лицата на феарените се промениха, докато слушаха обясненията на Роуан. Джура си каза, че приказките му могат да подмамят мухи да напуснат гърне с мед.
Джура влезе в светлината на огъня и един от феарените я загледа. Тя разбра, че това е човекът, който едва не я уби. Двамата си размениха погледи пълни с благодарност за това, че са още живи.
Джура приседна край огъня, но зад феарените, за да ги наблюдава дали ще посегнат към оръжията си докато.
Роуан говори. Тя разсеяно откърши бут от печения заек и го заръфа. Отчупи си и комат хляб. Огънят, умората, чувството за безопасност и гласът на Роуан й действаха приспивно. Изтегна се на земята, сънено придърпа една от овчите кожи, които феарените ползваха за покривала на конете, и заспа.
Събуди се, когато Роуан я взе в обятията си. За миг се опита да го отблъсне, но в следващия момент се сгуши в него, отпусна глава върху широките му, яки гърди и отново потъна в сън. Не можеше да обясни защо, но някак инстинктивно се чувстваше в безопасност. Тя бе убедена, че Роуан е извършил сума ти глупости, но тъкмо тези глупости той бе превърнал в успехи. Беше се сприятелил със зерна Брокаин, бе убедил вателската кралица да разреши на своите люде да се женят за ириали, а сега и фиарените бяха склонни да преговарят с него.
Тя отвори очи:
— Ти наистина ли говориш с Бога? Роуан я погледна объркано.
— Аз съм само човек и съм готов да приема помощ от всички, най-вече от Бога.
Тя отново затвори очи и потъна в сън. Спа почти до разсъмване. Роуан лежеше до нея и дишаше равномерно. Обхванато от големите му ръце, тялото й изглеждаше малко и крехко като на кукла. Опита се бавно и внимателно да се измъкне от прегръдката му, без да го разбуди.
— Не се отдалечавай извън полезрението ми — каза той, без да отваря очи и затегна прегръдката си.
— Трябва да стана — умолително каза тя. Той пак не отвори очи.
— Само до онова дърво — не по-далече — нареди той. — Не искам да се бия с някого заради теб днес.
Тя стисна устни, за да не му отвърне нещо остро и тръгна към дървото. Когато се върна, той още лежеше и изглеждаше сякаш спи.
— Трябва да се върнем при другите — каза тя. — Дейр и Силеан ще се тревожат. Къде изчезнаха феарените и сина на Брокаин? Тук ли ще стоим цял ден?
Ръката му се стрелна и я хвана за глезена.
— Джура, не ти ли се иска понякога да лежиш цял ден край брега на поток и да гледаш летящите пеперуди?
Тя се усмихна към него.
— Иска ми се, но не днес. Гералт ще…
— За Бога! — стреснат скочи Роуан. — Бях забравил този твой брат. Той ще убие феарените без да им даде шанс да обяснят каквото и да било. Качвай се на коня и да тръгваме — заповяда той.
Джура набързо опакова нещата им, качи се на неоседлания си кон и потегли след Роуан. След няколко минути се убеди, че опасенията на Роуан не са напразни. Тя не искаше да признае даже пред себе си колко прав е бил той в най-мрачните си предвиждания.
Гералт винаги е бил отличен боец, но когато бе разгневен, ставаше направо неотразим. Той бе успял да плени и тримата феарени. Явно се бе промъкнал до тях докато са спели. В момента ги заплашваше със смърт, ако не му признаеха как, кога и къде са убили сестра му.
Джура изскочи на поляната тъкмо в момента, когато ножът на Роуан се заби пред краката на Гералт. Джура разбра, че ще се сбият. Тя смушка коня си, за да застане между тях, но вече бе твърде късно. Даже години след това, тя не можеше точно да определи последователността на събитията в последвалите няколко мига. Феарените, които идваха с мир, бяха нападнати два пъти в продължение само на броени часове и сега техният гняв бе насочен към Гералт. Те усетиха възможността да се разправят с него и скочиха с оръжие в ръка. Младият Кеон, който току-що се събуждаше от пиянски сън, се огледа, видя бъркотията и не разбра кой кого напада. Стори му се само, че любимият му крал Роуан е застрашен. Кеон хукна с изваден меч и прикри с тялото си тялото на Роуан. Един от феарените замахна с меч към Гералт. Гералт отстъпи встрани и мечът на феарена прониза сърцето на Кеон. Ако Кеон не бе застанал пред краля си, убитият щеше да бъде Роуан.
За миг само сякаш всичко замря. Кеон падна без звук на земята. Всичко наоколо сякаш бе замръзнало.
Роуан се опомни пръв. Коленичи и взе момчето на ръце.
— Ще кажеш ли на баща ми, че не съм умрял напразно? — прошепна умиращото момче.
— Ще му кажа — нежно обеща Роуан.