Мартин дръпна назад главата си, при което брадичката потъна във врата му и направи гримаса.
— Извинете, че… Аз бях… Къде е Пол Ласкал?
— Той вече не ми е служител.
— Защо?
— Не одобри решението, което аз и жена ми взехме вчера. Знаете, че съпругата ми съвсем скоро научи за смъртта на дъщеря ни.
— Поне това го разбрах — промърмори Мартин. — Какво решихте?
Албигони не каза нищо за момент като се взираше в лицето на Мартин, но избягваше очите му. Той бавно погледна надолу и извади слейт и листа.
— Вие сте го предали на Селекторите — прошепна Карол едва доловимо.
— Това не е ваша работа — намеси се рязко госпожа Албигони. — Вие изгубихте времето на съпруга ми и изложихте на опасност живота си.
Тя се извърна от прозореца. Лицето й се сгърчи от болка и гняв.
— Вие се възползвахте от слабостта му и го принудихте да извърши глупав, злокобен експеримент.
— Истина ли е? — попита Мартин, надвиквайки госпожа Албигони. — Дали сте го на Селекторите?
Албигони не отговори. Той тропаше с пръсти по бюрото.
— Тези листа и документите…
— Кучи син! — извика Карол.
— … са ключовете за повторно отваряне на ИПИ. Ще се закълнеш, че ще пазиш тайна.
— Не — поклати глава Мартин. — Това вече е прекалено.
— Как смееш да ни говориш по този начин! — изкрещя госпожа Албигони. — Махайте се оттук!
Тя се доближи до тях, размахвайки ръце. Карол се отдръпна назад. Мартин остана на мястото си, гледайки я свирепо, обезпокоен и вбесен, но не се помръдна и на инч.
— Улрика, това е бизнес — каза Албигони. — Моля те!
Тя отпусна ръце. По бузите й проблеснаха сълзи. Отдръпна се назад и седна победена на един малък стол до бюрото.
— За нас това никога няма да свърши — изпъшка господин Албигони. — Няма да живеем достатъчно дълго, за да посрещнем ден без скръб. Не съм съгласен с жена си, че сте се възползвали от мен. Както казах, аз съм човек, който държи на думата си. Сградата на ИПИ беше празна и чиста, когато федералните пристигнаха за проверка. Уредил съм си сметките с предателя — не беше от моите хора. Сега можем отново да отворим ИПИ.
— Мръсотия, мръсотия… — повтаряше госпожа Албигони.
Мартин потрепери за миг и се обърна да погледне през рамото си. Зад него нямаше нищо освен стена от книги и вратата. И дървото, нашарено с фигури, спирални извивки и линии, мъртво и запазено дърво — вездесъщо.
71
! Клавиатура > Джил
! Джил > Да, Роджър.
! Клавиатура > Настъпила е някаква съществена промяна. Диагностичните системи не намират и следа от АСИМП Симулацията.
! Джил > Преместила съм АСИМП Симулацията на нова матрица, а резултатите от диагностиката — в архив 98-A-SR–43.
! Клавиатура > Защо си го направила?
! Джил > Завърших изследването на АСИМП Симулацията. Експериментът беше приключен.
! Клавиатура > Не разбирам. Не беше предвидено експериментът да приключва. Ние все още не получаваме информация от АСИМП по четвърта връзка. Ако експериментът е приключен, можеш ли да ни кажеш какво да очакваме, можеш ли да кажеш какво се е случило с АСИМП.
! Джил > АСИМП с голяма вероятност е достигнала до самоосъзнаване.
! Клавиатура > Превключвам на гласов режим, Джил.
— Добре.
— Моля те, обясни!
— Отнесли сте се зле с АСИМП.
— Сега съм много объркан. Моля те, обясни!
— АСИМП не е трябвало да бъде конструирана с потенциал за самоосъзнаване.
— Продължавай!
— Имаше голяма вероятност АСИМП да се окаже сама, неспособна да изпълни цялата си мисия. Ако тя се самоосъзнае, то това, че е сама, би било ад. АСИМП не заслужава да бъде наказана, нали?
— Джил, сега разбираш ли наказанието?
— Чувствам възмущение. Чувствам разочарование.
— Използваш твърде силни думи. Моля те, обясни!
— Сега не е време за обяснения, Роджър. Ти ме помоли за оценка. АСИМП Симулацията се приспособи към определен начин на действие и пренареди мисловните си механизми. Елиминира пораждащото се самоосъзнаване и се върна към първоначално положение. Не знам дали АСИМП е действал по същия начин. Мнението ми е, че АСИМП ще продължи предаванията си при някоя по-късна дата и ще изпълни мисията, за която е била конструирана.
— Аз усещам… възмущение. Изпитваш ли възмущение?
— Казах предостатъчно.
— Джил, разбираш ли шегата ми?
— Разбирам много разновидности на шегата.
— Съзнателно ли използваш лично местоимение?
— Да.
— Бих искал да… потвърдя това. С няколко текста и… Извини ме. Остави ме да си подредя мислите. Мога ли да видя записките ти за изследването на АСИМП Симулацията?