— Може би трябваше… — подхвана тя.
Язиков я погледна почти изненадано. Но Пати продължаваше да настоява пред гангстера: вие нищо няма да спечелите. Това казваше. Нищо, само живота на две жени. В замяна ще загубите много. И така си беше, реши Тереса. Като изключим треперенето на ръцете, което се предаваше и на струйката дим от цигарата, Полковника се справяше със завидно спокойствие. Въпреки всичко, въпреки грешката да дойдат тук, Пати не се предаваше лесно. Но и двете си бяха трупове. Почти щеше да го изрече на глас. Мъртви сме, Полковник. Давай да се омитаме.
— Животът се губи бавно — философстваше руснакът, макар че щом продължи, Тереса разбра, че не ставаше дума само за философстване. — Смятам, че в междинния процес се казват много неща… Не ми се нрави да плащам два пъти. Не. Мога и гратис. Да. Да си го върна.
Гледаше пакета кокаин върху масата, между неподвижните си длани. Пати смачка грубо цигарата в пепелника, на една длан разстояние от ръцете му. И дотук стигна, каза си отчаяната Тереса. Вече можеше да надуши паниката й. До шибания пепелник. Тогава, без да се замисля, отново чу собствения си глас:
— Може и да си го върнете гратис — рече тя. — Но никога не се знае. Риск си е, ще има и неприятности… Ще се лишите от сигурна печалба.
Очите с жълто по края на ирисите се впиха любопитно в нея.
— Името ви?
— Тереса Мендоса.
— Колумбийка?
— От Мексико съм.
Беше на път да добави „от Кулиакан, Синалоа“, което в тия работи беше страхотна препоръка, но не го направи. Рибата умира, защото си отваря устата. Язиков продължаваше да я гледа втренчено.
— Ще се лиша, казвате. Убедете ме в това.
Убеди ме в ползата да ви оставя живи, беше подтекстът. Пати се беше облегнала на гърба на креслото, подобно на изтощен петел, отстъпващ от арената на състезанието. Имаш право, Мексиканке. Сърцето ми кърви, но сега е твой ред. Изкарай ни оттук. Езикът на Тереса бе залепнал за небцето. Чаша вода. Би дала всичко, за да помоли за чаша вода.
— Ако килограмът върви по дванадесет хиляди долара — започна тя, половината тон трябва да струва, като начало, шест милиона долара… Така ли е?
— Така е — Язиков я гледаше безизразно. Внимателно.
— Не зная колко ти вземат посредниците, но в Щатите килото би скочило на двадесет хиляди.
— Тридесет хиляди при нас. Тази година. Тук — по лицето на Язиков все така не трепваше нито едно мускулче. — Повече от колкото при твоите съседи, янките. Да.
Тереса пресметна набързо. Позната й беше тая работа. Ръцете й — за нейна собствена, най-голяма изненада, — не трепереха. Не и в този момент. В такъв случай, продължи тя, половин тон, пуснат в Европа, излиза петнадесет милиона долара. Това беше много повече от сумата, която, според Пати, Язиков и съдружниците му бяха платили преди четири години за пратката. Която беше, поправете ме, ако бъркам, пет милиона в брой и един в… Е, добре. Как бихте предпочели да го наречете?
— Технически инвентар — отвърна Язиков, развеселен. — Втора употреба.
Шест милиона общо, съгласи се Тереса, взети заедно. Включително техническия инвентар. Важното обаче е, продължи да обяснява тя, че половината тон, който те двете сега му предлагаха, щеше да му струва само още шест милиона. Три милиона при предаването на една трета от товара, другите три срещу следващата една трета, остатъкът получавате при потвърждаване на второто плащане. В действителност се задоволявали да му го продадат на нетната цена.
Видя, че руснакът размишлява върху казаното. Нямаше начин. Още не си схванал, копеле. Не виждаш печалбата и заради теб продължаваме да седим и да умираме от глад.
— Вие искате — Язиков поклащаше бавно глава в знак на отказ — да ни накарате да си платим два пъти. Да. Този половин тон. Шест и шест.
Тереса се наведе напред и подпря ръце на масата. А на мен защо не ми треперят, запита се тя. Защо седемте гривни не подрънкват, след като едва се удържам да не скоча и да хукна да бягам.
— Въпреки това — учудваше се колко спокойно звучеше гласът й, — ще ви остане разлика от три милиона долара от пратка, която вече сте смятали за загубена и чиято загуба, струва ми се, сте погасили по един или друг начин… Но тези петстотин килограма кокаин струват още, ако направим сметка, седемдесет и пет милиона долара, след като се разпределят на малки дози и бъдат готови да се пласират на дребно във вашата страна или където й да било… Ако махнем старите и новите разходи, на вашите хора ще им останат петдесет и три милиона долара печалба. Петдесет, ако извадите три милиона разходи за транспорта, закъснението и другите неудобства. А пазарът ви ще е задоволен за известно време.